Бактериите имат памет? Учените казват „да" и това променя всичко

Спя ли добре след като прочетох за това? Честно казано — не особено.

Става дума за бактериите. Онези микроскопични същества, срещу които се борим с антибиотици от десетилетия. Оказва се, че те може би имат памет. Не метафорична, а съвсем реална. И могат да я предават на децата си.

Страхотно или плашещо — зависи от гледната точка.

Какво точно откриха учените?

Изследователи от Carnegie Mellon и Georgia Tech изучават E. coli — бактериите, които обитават човешките ни черва. Това, което видяха, ги изненада.

Бактериите не просто реагират на момента. Те вземат решения въз основа на минал опит.

Учените ги излагат на променящи се условия на хранене и наблюдават поведението им. Резултатът? Бактериите не отговарят само на настоящата среда. Те сякаш „помнят" какво се е случвало преди и използват тази информация, за да се адаптират.

Джозия Кратц от екипа обяснява: „Клетката не просто реагира на околната среда в даден момент — тя взима решения въз основа на миналото си."

И тук човек си задава въпроса: чакай малко, значи бактериите са съзнателни?

Нещата стават странни

Когато бактериите изпитат стрес — например липса на храна — те произвеждат определени биомолекули. Тези молекули променят работата на протеините им. И тук идва най-интересното: промените се предават на дъщерните и дори на внучките клетки.

Помислете върху това.

Пра-пра-правнукът на дадена бактерия „знае" за лишения, настъпили преди тя изобщо да е съществувала. Нещо като да се родиш с травмата на баба си. (Добре де, не съвсем същото, но усещането е подобно.)

Това има сериозни последствия в реалния свят. Ако бактериите могат да учат и да помнят, те може би могат и да предвиждат заплахи — като антибиотици. А това ни води към проблема с антибиотичната резистентност.

Защо това е важно за антибиотиците?

Нека бъдем сериозни за момент: антибиотичната резистентност е едно от най-тревожните предизвикателства пред съвременната медицина.

Ако бактериите не просто мутират на случаен принцип, за да оцелеят, а учат и се адаптират въз основа на минал опит — това променя всичко.

Кратц казва директно: „Ако искаме наистина да разберем и контролираме по-добре унищожаването на бактериални популации, ще трябва да отчитаме и това, което са преживели в миналото."

Така че бактериите, оцелели след последния ви курс антибиотици, може да не са просто късметлийски мутанти. Може би са малки генерали, запомнили битката и подготвящи се за следващата.

Но дали наистина мислят?

Преди да започнем да се притесняваме, че бактериите кроят планове срещу нас — спокойно.

Някои учени предлагат теорията за „Клетъчната основа на съзнанието" — дори най-малките организми може би имат някаква форма на awareness. Според тях асоциативното учене и формирането на памет са фундаментално когнитивни процеси.

Но ето проблема: съзнанието е тема, по която дори експертите не могат да се разберат какво точно означава. Когато учените говорят за бактериална „памет", не визират мисли, чувства или нещо от човешкото съзнание.

Както казва Кратц: „Ако дефинираме паметта като запазване на информация във времето, това не изисква съзнание или дори интелект."

Може би най-точно е да гледаме на бактериите като на сложни системи за обработка на информация. Не седят и не размишляват за смисъла на живота. Но определено не са и безмозъчни оцеляващи. Учат се. Адаптират се. И вече знаем — помнят.

Какво означава това за нас?

Лично аз намирам тези открития едновременно смирени и вълнуващи.

Години наред смятахме бактериите за прости форми на живот — малки химически машини. Но колкото повече гледаме, толкова по-сложни изглеждат техните поведения.

И ето какво ме впечатлява най-много: ако бактериите могат да учат и помнят — какво друго наоколо прави същото? Кои други „прости" организми крият изненадващо сложни когнитивни способности?

Изследователите не са тръгнали да философстват за съзнанието. Искали са просто да разберат как E. coli оцелява в толкова различни среди. Но понякога най-големите открития идват от най-простите въпроси.

Може би линията между „прост" и „сложен" живот не е толкова ясна, колкото си мислехме. И може би — само може би — нашите спомени не са толкова уникално наши, колкото ни се иска да вярваме.

Така че — да. Бактериите станаха доста по-интересни на партита. 🌿