Една Лудо Интересна Мисъл...
Представи си следното: ти си астронавт, подготвяш се за първото си пътуване до Луната. Облякъл си скафандъра, преминал си обучението, психически си готов за преживяването на живота си. Но ето нещо, за което вероятно не си се замислял — носиш със себе си около милион бактерии. Само докато съществуваш като човек. За всеки квадратен сантиметър кожа. (Добре де, по-добре не мисли прекалено много за тази бройка.)
Според нови изследвания на NASA, някои от тези микроскопични пътници може да са достатъчно издръжливи, за да оцелеят на определени места по Луната. И честно казано? Това е едновременно много готино и малко притеснително.
Сенчестите Места, Където Животът (По Смисъла На Термина) Може Да Съществува
Ключът тук е южният полярен регион на Луната и по-точно — необичайната му осветеност.
Тъй като Луната почти не е наклонена около оста си, Слънцето там едва я докосва — сякаш фенер лежи хоризонтално на масата. Това означава, че всякакви пукнатини, ръбове на кратери и хребети блокират слънчевата светлина. Резултатът? Участъци с постоянна сянка, които са невероятно студени, може би пазят воден лед и предпазват чувствителни молекули (или дори микроскопични организми) от жестоката радиация.
Учените установиха, че в тези сенчести зони условията може да позволят на някои земни микроби да останат технически живи поне за един ден. "Живи за един ден" не означава, че се развиват или размножават — по-скоро са натиснали някаква екстремна пауза. Но и това си е доста впечатляващо.
Супер Оцеляващите
Изследователите не просто гадаха кой може да оцелее. Те проучиха конкретни организми, които вече са доказали способността си да издържат в условията на космически полет.
Една звезда в изследването? Aspergillus niger — гъбата, която се появява в банята ти, ако забравиш да пуснеш вентилатора. Астронавтите са събирали проби от това нещо на Международна космическа станция, а предишни експерименти показаха, че оцелява извън станцията, плавайки в космическото пространство.
Д-р Аарон Регбърг, геомикробиолог в NASA's Johnson Space Center, призна, че е бил искрено изненадан. Според него тези организми би трябвало напълно да са се изсушили във вакуума на космоса. Но не се случило. Някои микроби явно са много по-трудни за убиване, отколкото всеки е очаквал — дори когато не са класифицирани официално като "екстремофили".
Това ме впечатлява най-много. Не става дума за специално еволюирали организми, създадени да понасят чужди условия. Говорим за обикновени земни микроби, които се оказали на грешното (или правилно?) място в грешния момент и просто... отказали да умрат.
Защо Да ни Е Грижа Дали Луната Ще Прави Плесен?
Тук нещата стават важни от научна гледна точка.
Ако хората въведат микроби в области, които изследваме, става почти невъзможно да разграничим какво е било винаги там (като древна лунна химия) и какво сме донесли ние. Това е огромно значение, когато започнем да изучаваме лунната геология или в бъдеще — да търсим признаци на живот на Марс.
Както каза д-р Андрю Нийдъм, един от авторите на изследването: "Трябва да разберем какво е било там преди нас, защото когато отидем на Марс да търсим признаци на живот извън нашата планета, ще искаме да сме сигурни, че това не е нещо, което сме донесли."
За момент се замисли. Представи си, че харчиш години и милиарди долари да търсиш извънземен живот на Марс и откриеш, че "извънземните" всъщност са бактерии, пътували в твоите ноздри. Това ще е, меко казано, неудобно.
Светлата Страна
Но ето какво наистина ме впечатли в тези изследвания. Учените не гледат на това само като на проблем. Виждат и възможност.
Някои изследователи, включително ръководителят на проучването д-р Прабал Саксена от NASA's Goddard Space Flight Center, виждат потенциал Луната да се използва като естествена лаборатория. Тези внимателно наблюдавани сенчести региони край южния полюс може да се превърнат в реални експерименти за тестване колко издръжлив може да бъде животът. Условия, които на Земята е почти невъзможно да се възпроизведат перфектно, съществуват естествено само на няколко дни път.
"Ние, хората, сме природни изследователи", казва Саксена. "За някои учени, включително за мен, това може да е обезпокояващо. Но създава и възможност да превърнем несъвършена ситуация в полезен експеримент."
обичам това мислене. Да, неизбежно замърсяваме всяко място, до което стигнем. Да, това е научно frustrиращо. Но защо да не научим нещо от това?
Накратко
Не можем да стерилизираме пилотирани мисии по начина, по който стерилизираме роботизирани сонди (които се нагряват над 200 градуса по Целзий, за да убият всичко). Хората са мърляви същества, пълни с микроби, и това е реалността на изследването.
Добрата новина е, че учените мислят за това сега, преди да изградим постоянни бази на Луната. Опитват се да установят изходни нива, да проследят къде нещата може да оцелеят и да разберат как да отделят човешките следи от лунната наука.
И искрено? Мисля, че има нещо красиво в цялата тази ситуация. Ние, крехките хора, се хвърляме в празнотата, случайно носейки милиони микроскопични спътници със себе си, и някои от тези дребни оцелели може да са достатъчно упорити, за да докажат, че животът намира път — дори когато "пътят" означава да се държат за съществуване в замръзнали лунни сенки за един единствен ценен ден.
Луната може да не е най-гостоприемната дестинация, но очевидно не е и безжизнената пустиня, която може би сме си представяли. И това променя всичко, което знаехме за това къде животът може да оцелее.