Трябва да ви разкажа за нещо, дето ме срина тази седмица

Знам как звучи — пак някаква научна новина, дето ще я претупаме. Но не, този път е различно. Става дума за откритие, дето променя всичко, което мислехме, че знаем за кислорода.

Хайде да почнем от начало

Всички знаем, че растенията произвеждат кислород чрез фотосинтеза. Светлината удря листата, CO2 се превръща, и изведнъж имаме въздух за дишане. Това си е базова биология, нали?

Е, учените току-що разбраха, че дъното на океана може да прави нещо подобно... само дето там изобщо не стига светлина. Абсолютно никаква. Става дума за 4000 метра дълбочина — почти два и половина мили надолу — в пълна и завършена тъмнина.

Най-голямата тайна на дълбокия океан

Какво се случва всъщност?

В Тихия океан има една огромна ивица, наречена Зона на Кларион-Клипертон (да, знам, име като от научен трилър). Тя се намира между Хавай и Мексико и покрива около 4,5 милиона квадратни километра. Това е повече от площта на повечето държави!

Из целия този подводен регион са разпръснати трилиони скалички, големи колкото картофи — наричат се полиметнични конкреции. Но те не са обикновени камъни. Тези малки парчета са натъпкани с ценни метали: никел, манган, мед, кобалт — точно материалите, от които се правят батерии за електрически коли.

Минните компании си мечтаят за тези конкреции от години. Дори са им дали прякор: "батерии в скала".

Ама тук нещата стават наистина странни.

Мистерията с "тъмния кислород"

Един учен на име Андрю Суитман от Шотландската асоциация за морски науки изучава нивата на кислород в дълбокия океан от повече от десетилетие. Забелязал нещо странно: колкото по-дълбоко отивал в зоната, толкова повече кислород се натрупвал. Това изобщо не би трябвало да се случва.

Първо си помислил, че сензорите му са сбъркани. И кой да го вини, нали? На тъмно, в дълбините, където нищо фотосинтетично не би трябвало да оцелее, нивата на кислород всъщност се покачват?

След години на проверка след проверка, Суитман и екипът му най-накрая разбрали. Конкрециите сами произвеждали кислород. Не чрез фотосинтеза. Чрез това, което екипът нарича "тъмен кислород".

Как го правят?

Това вече е чиста научна фантастика.

Учените смятат, че тези конкреции действат като естествени батерии — геобатерии, ако щете.

Докато конкрециите бавно растат през милиони години, различни метални отлагания се натрупват по повърхността им на неравномерни пластове. Това създава естествен електрически заряд. Суитман измерил около 0,95 волта върху тези скални повърхности — което, както се оказва, е достатъчно за електролиза на водата, при която се отделя кислород като страничен продукт.

За да докажат, че не става дума за някакви дълбоководни бактерии, направили експеримент, в който унищожили всички микроорганизми. Нивата на кислород продължили да се покачват. Скалите били виновни през цялото време.

Това ме разтърси сериозно.

Защо това променя всичко

Помислете какво означава това за разбирането ни за живота на Земята. Винаги сме смятали, че кислородът се е появил благодарение на фотосинтезиращи организми като цианобактериите. Но ако океанското дъно е тихо и спокойно произвеждало кислород от Бог знае кога, може би трябва напълно да пренапишем историята на аеробния живот.

И не става дума само за Земята. Това откритие отваря невероятни въпроси за това дали подобни процеси не се случват на океанските луни като Енцелад или Европа. Дали "тъмният кислород" не е ключът към търсенето на извънземен живот?

Ето къде е проблемът

А тук вече ставам сериозно притеснен.

Тези конкреции вече не са просто научни любопитки — те са потенциална златна мина (и не метафорично) за зелената енергийна трансформация. Минните компании настояват да започнат да ги добиват, като твърдят, че тези метали са ни нужни за електрическите превозни средства и съхранението на възобновяема енергия.

Но сега знаем, че тези скали вършат нещо невероятно: създават кислород в най-тъмния, най-негостоприемния ъгъл на планетата ни.

Двадесет и пет държави настояват за мораториум върху дълбоководния добив, докато не разберем повече за тези екосистеми. Учените умоляват за повече време за изследвания.

И искрено? Мисля, че са прави.

Едва сме одраскали повърхността на разбирането на собствените си океани. Всеки път, когато си мислим, че сме схванали нещата, се появява нещо като това и ни напомня колко много не знаем. Дълбокото море си е всъщност чужда планета, дето се намира точно тук, на Земята.

Преди да започнем да разкопаваме морското дъно за батерии, не трябва ли поне да сме сигурни, че не унищожаваме нещо невъзстановимо — нещо, което може би върши работа, дето още не сме открили?

Моето мнение

Това откритие ме развълнува по един донякъде тъжен начин. Ето ни нас, хората, дето тичаме по сушата, потупваме се по раменете колко добре разбираме природата, а в това време океанското дъно е тихо произвеждало кислород на тъмно през милиони години, без да имаме и идея.

Трябва да ни бъде урок за скромността: природата е пълна с изненади. И може би, само може би, трябва да спрем и да се заслушаме, преди да започнем да копаем.

Какво мислите вие — трябва ли да спрем дълбоководния добив, за да научим повече? Пишете ми в коментарите, наистина искам да чуя мислите ви!