И така... хербицидът ти може да е проблем?

Знам, че звучи като начало на филм на ужасите, но ме чуй. Има доста интересно — и малко притеснително — ново проучване, което раздвижи научната общност, и мисля, че трябва да го знаеш.

Става въпрос за това: учени откриха доказателства, че глифозатът — активното вещество в един от най-разпространените хербициди в света — може би помага на бактериите да развият резистентност към множество антибиотици. И не става дума за малко устойчивост — говорим за онази устойчивост, която прави някои инфекции доста трудни за лечение.

Какво точно е глифозатът?

Ако някога си купувал Раундъп или подобни продукти, вероятно си чувал за глифозат. Съществува от 70-те години и е един от най-често използваните хербициди на планетата. Фермерите го пръскат по посевите, озеленителите го ползват срещу плевели, а домашните градинари — с десетилетия.

Интересната (и малко иронична) част? Раундъпът за домашна употреба всъщност беше преработен през последните години и вече не съдържа глифозат. Но селскостопанските и професионалните версии все още го имат. Така че когато говорим за излагане на глифозат, основно говорим за земеделието и комерсиални среди.

Проучването, което сложи началото

Екип от изследователи реши да провери дали има връзка между излагането на глифозат и антибиотичната резистентност. Подходът им беше доста хитър: събраха бактерии от три съвсем различни места:

• Защитена природна територия в Аржентина (където глифозат НИКОГА не е бил използван)
• Местни ферми и животновъдни стопанства (където глифозата се използва редовно)
• Болници (където антибиотично-резистентните бактерии са сериозен проблем)

Тестваха тези бактерии срещу 16 различни антибиотика и — важно — срещу чист глифозат и хербициди на негова основа.

Какво откриха?

Тук започва да става интересно. Всяка една бактериална щам, който тестваха, показа известно ниво на резистентност към глифозат — включително бактерии от природния резерват, където химикалът никога не е бил употребяван!

Помисли върху това за момент. Тези бактерии никога не са били директно излагани на глифозат, но пак са успели да оцелеят в негово присъствие. Това подсказва, че глифозатната резистентност може би е много по-разпространена в бактериалния свят, отколкото си мислехме.

Но става още по-интересно. Болничните щамове — така наречените "супербактерии" — не бяха просто резистентни към антибиотици. Те бяха и силно устойчиви на глифозат. Около 74% от тези болнични бактерии бяха резистентни към карбапенеми — а това са на практика последните резерви на лекарите, когато всичко друго се провали.

Генетиката разказва своята история

Изследователите направиха нещо наистина готино: изградиха генетично "семейно дърво" на всички изучени бактерии. И ето тук идва изненадата — бактериите с най-силна глифозатна резистентност често са тясно свързани една с друга, независимо откъде идват.

Едни и същи видове устойчиви бактерии се появиха в болници, ферми и непокътнати природни зони. Това подсказва, че тези гени на резистентност се разпространяват между средите по начини, които преди не разбирахме напълно.

Защо трябва да те е грижа?

Искам да бъда внимателен тук, защото става дума не за паника и не за изхвърляне на градинските ти консумативи. Изследователите не твърдят, че пръскането на плевели в задния ти двор ще създаде следващата пандемия.

Това, което ТЕ казват, е, че има връзка, която трябва да разберем по-добре. Теорията е следната:

Когато глифозатът се използва в земеделието, той може да подбира бактерии, способни да оцеляват както при глифозат, ТАКА и при антибиотици. Тези устойчиви бактерии после могат да се разпространяват през водните системи и потенциално да стигнат до болници и други среди.

В болниците тежката употреба на антибиотици създава натиск за развитие на резистентност у бактериите. Ако вече глифозат-устойчиви бактерии навлязат в такава среда, те може би имат преднина.

Резултатът? Бактерии, които са трудни за убиване с няколко подхода едновременно.

По-голямата картина

Това проучване добавя важен елемент към една доста сложна загадка. Антимикробната резистентност вече е отговорна за над милион смъртни случая по света всяка година и се смята за една от най-големите заплахи за глобалното здраве.

Ако глифозатът — химикал, използван в огромни мащаби — допринася за този проблем, това е нещо, което трябва да проумеем. Не става дума за обвиняване на фермери или градинари. Става дума за разбиране на всички фактори, които може би играят роля, за да взимаме по-добри решения за напред.

А сега какво?

Честно казано, това е една от онези ситуации, в които изследванията повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори в момента. Учените сами признават, че са нужни още проучвания, за да се разберат напълно механизмите на действие.

Но ето какво ме обнадеждава: изследователите активно проучват тези връзки. Колкото повече разбираме как се развива и разпространява антибиотичната резистентност, толкова по-добре ще можем да се справяме с нея.

Междувременно, ако те притеснява употребата на глифозат, това може да е още една причина да проучиш методите за биологично градинарство или да подкрепиш фермери, които използват алтернативни подходи. Всяка малка стъпка помага, когато говорим за нещо толкова важно.

Накрая? Следващия път, когато чуеш за супербактерии или антибиотична резистентност, може би си струва да мислиш и извън медицината. Проблемът може би расте там, където не сме очаквали — включително в земеделските полета.

Източник: ScienceDaily