Нещо, дето ме изненада тази седмица

Знаете ли как ни казват непрекъснато, че климатичната наука е разбрала всичко? Че имаме тези сложни бази данни, дето проследяват точно колко въглерод изхвърляме във въздуха? Ами... може би нещата не са толкова сигурни, колкото си мислехме.

Проучването, дето откри голям проблем

Екип учени от Североарizonsкия университет публикуваха резултати, дето ме накараха да се замисля сериозно за климатичната политика. Те проверяваха базата данни Climate TRACE - тази, дето беше разработена от консорциум с участието на бившия вицепрезидент Ал Гор - и откриха доста притеснителни грешки.

Накратко, откриха че Climate TRACE подценява въглеродните емисии от колите в градовете с средно 70%. А в някои градове? Нещата са още по-тревожни. Индианаполис и Нешвил бяха сгрешени с над 90%. Това не е малка закръглена грешка - това е като да получиш отговора наобратно.

Изследователите сравниха данните на Climate TRACE с тези от базата данни Vulcan, която е калибрирана с реални пътни записи и данни за енергопотребление. Може да мислите за Vulcan като за "наземната истина" - данните, които получаваш когато наистина броиш какво се случва, вместо да се опитваш да го оценяваш от космоса.

Защо е важно това?

Ето къде нещата стават интересни. Ние използваме тези бази данни за емисии, за да:

• Взимаме политически решения за климатични действия
• Проследяваме дали държавите изпълняват целите си за емисии
• Разберем къде да инвестираме в намаляване на замърсяването
• Видим дали усилията ни въобще работят

Ако изходните ни данни са грешни - и то грешни в посока, която кара емисиите да изглеждат по-добри отколкото са в действителност - значи буквално летим със затворени очи. Взимаме решения за трилиони долари на базата на числа, дето може да са доста неточни.

Кевин Гърни, професорът от NAU, който ръководи изследването, каза така: "Никога няма да оценяваме емисиите с перфектна точност, но трябва да гарантираме, че данните, споделяни с политиците и обществеността, са безпристрастни и отговарят на най-високите научни стандарти. Без това подвеждаме тези, дето взимат решения, и рискуваме да загубим общественото доверие в способността ни да се справим с климатичните промени."

Доста сериозно предупреждение.

Проблемът с AI ентусиазма?

Сега искам да бъда внимателен тук, защото лично аз смятам, че изкуственият интелект има огромен потенциал за климатичен мониторинг. Проектът Climate TRACE използва AI, за да анализира сателитни снимки и да оценява емисиите глобално - което е наистина иновативно и необходимо. Не можем физически да измерваме емисиите навсякъде по света без технологична помощ.

Но ето какво - и мисля, че това важи за AI ентусиазма в много области - фактът, че един инструмент е сложен, не значи автоматично, че е точен. Старата максима "гавно влиза, гадно излиза" все още важи. Ако AI-ът е трениран с непълни данни или с грешна методология, ще ти даде уверено грешния отговор.

Изследователите не казват да захвърлим AI изцяло. Те казват: проверявайте тези оценки спрямо реални данни, бъдете прозрачни за несигурността, и поддържайте високи научни стандарти. Знаете, скучните неща, дето не правят вълнуващи заглавия, но всъщност имат значение.

Какво означава това за климатичните действия

Мисля, че трябва да се отдръпнем и да помислим какво всъщност ни казва това проучване.

Първо, то ни напомня, че климатичната наука, макар и изключително важна, все още е развиваща се област с реални несигурности. Това не е слабост - това е честност. Учените, дето откриха тези грешки, не са климатични отрицатели; те са учени, дето правят точно това, което добрата наука трябва да прави: проверяват работата и сигнализират за проблеми.

Второ, ако нещо, това би трябвало да ни направи по-ангажирани с агресивни климатични действия, не по-малко. Ако сме разбрали, че емисиите може да са по-лоши от очакваното, значи спешността е още по-голяма, не по-малка.

Трето, имаме нужда от по-добри инвестиции в наземен мониторинг. Сателитите и AI са мощни инструменти, но трябва да бъдат валидирани спрямо реални измервания. Проектът Vulcan, който екипът на Гърни разработи - който проследява емисиите до отделни квартали и пътища - представлява вида детайлни, проверени данни, от които се нуждаем.

Какво от всичко това?

Разбирам, че е сложно. Говорим за бази данни и методологии и сателитни алгоритми - не точно вълнуваща тема за разговор.

Но ето защо мисля, че това има значение за всички нас: от нас се иска да правим значителни промени в начина на живот и да подкрепяме скъпи политики за справяне с климатичните промени. Трябва абсолютно да го направим - науката е повече от ясна, че трябва да действаме. Но заслужаваме да знаем, че данните, използвани за ръководене на тези решения, са възможно най-точни.

Добрата новина е, че учените откриват тези грешки. Това точно е целта на партньорската проверка и независимата верификация. Екипът на Climate TRACE е уведомен за проблемите и вероятно ще работят по подобряване на методологията си.

Това, което се надявам да последва, е повече инвестиции в независима проверка на климатичните данни - повече учени като Гърни, дето проверяват големите бази данни, повече наземна проверка на сателитните оценки, и повече прозрачност за несигурността.

Климатичните действия, изградени на точни данни, винаги ще бъдат по-силни от действия, изградени на уверени предположения.

Източник: ScienceDaily - Major errors found in Al Gore-founded Climate TRACE database