Седни си, защото това ще те шашне

Учените току-що откриха нещо, което разтърсва всичко, което знаехме за формирането на планети.

Скални светове — такива сrock and metal, вероятно дори с вода — може да са започнали да се формират много, ама много по-рано от предполагаемото. И говоря за невероятно рано. Става дума за едва 100 милиона години след Големия взрив.

Да, прочети това още веднъж.

Вселената е на около 13,8 милиарда години. Ако планети са се формирали на 100-милионната марка, това е като бебе да се роди и да тръгне да ходи в първите няколко секунди от живота си. Космически погледнато — мигновено.

Откъде дойдоха съставките за планети?

Ето къде става наистина интересно. Първите звезди на практика създадоха суровините за планети чрез смъртта си.

Някои от най-ранните звезди бяха огромни — истински гиганти. И когато тези космически колоси умираха, не си отиваха тихо. Избухваха в мощни свръхнови и разпръскваха елементи като въглерод, кислород и желязо из цялата Вселена.

Тези експлозии бяха първите големи източници на "тежки елементи", необходими за направата на планети. Представи си го като звезден рециклинг в най-голямата възможна скала. Звездите умираха, за да могат световете един ден да се родят.

Д-р Даниел Улен от Университета в Портсмут каза това много хубаво: "Предшествениците на земеподобните планети могат да се формират около масивни, дълго живеещи звезди в отломките на първите космически експлозии едва 100 милиона години след Големия взрив."

Един конкретен тип експлозия — така наречената supernova с двойна нестабилност — е направо зашеметяващ. Една единствена такава може да изхвърли повече от 100 пъти масата на Слънцето в тежки елементи. Това е почти невъобразимо количество материал за строеж на планети, разпръснат в пространството в един катастрофален момент.

Земеподобни светове в ранната Вселена

Когато изследователите пуснаха компютърни симулации на това, което се случвало в тези ранни епохи, откриха нещо невероятно: въртящи се дискове от обогатен материал около млади звезди. Тези дискове са по същество местата, където се раждат планетни системи — същата структура, която в крайна сметка формира нашата Слънчева система.

В една симулация откриха диск около млада звезда с около 70% от масата на нашето Слънце. Вътре в този диск се натрупало достатъчно твърд материал, за да се създадат няколко земни маси планетарни градивни елементи. И ето какво ме впечатли: този материал се намирал на почти същото разстояние от своята звезда, на каквото Земята се намира от Слънцето.

Това не е случайност, която трябва да се отхвърли. На това разстояние температурите позволяват съществуването на течна вода — което е основното място за потенциално обитаеми светове.

Изненадата с водата

А ето какво наистина ме смая, когато прочетох за това изследване.

Симулациите показаха, че тези ранни дискове съдържали значителни количества вода. Не следи — значителни количества. Става дума за само няколко пъти по-малко от това, което е имало при формирането на нашата Слънчева система.

Това означава, че основните съставки за обитаемост не просто били налични рано в историята на Вселената. Би ги имало в съществени количества, на правилните разстояния от звездите, при правилните условия за потенциална подкрепа на живот, какъвто го разбираме.

Смята се, че Земята е получила голяма част от водата си от материал, останал по време на процеса на изграждане на планетата. Ако тези ранни светове имали подобни условия, може би са поели по подобен път.

Какво означава това за търсенето на живот?

Ето къде нещата стават наистина вълнуващи. Ако скалните планети и техните съставки се формирали толкова бързо след Големия взрив, тогава прозорецът за потенциалното възникване на живот някъде във Вселената бил отворен много по-дълго, отколкото предполагахме.

В продължение на милиарди години там навън можело да има светове с вода, със скални повърхности, с основната химия, нужна животът да се захване. Това е едновременно вълнуващо и малко смиряващо.

Разбира се, "можели са да се формират" не означава "несъмнено са се формирали" и не означава, че животът задължително се е появил. Но означава, че възможността е била там, много по-рано, отколкото изобщо сме подозирали.

Свикнали сме да мислим за Земята като за относително древна в космически мащаб — тя се е формирала преди около 4,5 милиарда години, когато Вселената вече е била на около 9 милиарда. Но тези открития предполагат, че земеподобни светове може да са се формирали, докато Вселената все още е била по същество малко дете.

Големият извод

Това изследване разширява разбирането ни за кога и как може да са се формирали планетни системи. То предполага, че Вселената е била много по-продуктивна в ранните си дни, отколкото ѝ отдавахме заслуженото.

И искрено казано — намирам това за красиво. Същите космически процеси, които ни дадоха нашия дом — смъртта на древни звезди, разпръскването на елементи, постепенното изграждане на светове — са действали почти от самия Еbeginning.

Рецептата за планети и потенциално живот била написана в първите глави на Вселената. Ние току-що започнахме да четем тези страници.