Добре, време е за признания: обичам истории, в които учените откриват, че са били малко сбъркани. Не защото ми е приятно да гледам как експертите спотикват, а защото тези моменти обикновено водят до нещо много по-интересно от първоначалния отговор.
Ето последния пример, и той е наистина впечатляващ.
Под малкото градче Еймс, Оклахома, се крие огромен кратер от паднал метеорит, погребан дълбоко под земята. Не става дума за някаква малка дупка в асфалта – говорим за кратер с диаметър от няколко мили, който през годините се е превърнал в доста значим производител на нефт и газ. Дълго време учените смятаха, че този кратер е част от голямо космическо събитие, наречено Ордовикският метеоритен инцидент, който се е случил преди около 467 милиона години. Знаете, когато Земята е имала пръстен, подобен на Сатурн, направен от астероидни отломки. (Да, прочетохте правилно. Земя. С пръстени. Лудница, нали?)
Но тук нещата стават интересни.
Екип от Университета на Техас в Остин току-що публикува изследване, показващо, что кратерът Еймс изобщо не принадлежи на това древното събитие, формирало пръстена. Напротив, той е почти 100 милиона години по-млад. Метеоритът всъщност е паднал преди около 370 милиона години, по време на т.нар. къндевонски период.
Как учените са сгрешили толкова много преди?
Първоначалното датиране е разчитало на конодонти – малки „зъби“ от древни създания, подобни на угри, намерени в скалите на кратера. Тези малки създания са живели през ордовикския период, затова изследователите са приели, че ударът също е станал по онова време.
Но ето какво е характерно за метеоритните удари: те са изключително насилствени. Когато тази космическа скала е ударила Оклахома, тя е разбъркала огромни количества по-стари скали и материали. Така че тези конодонтови „зъби“ вероятно са били вече милиони години стари, когато са били смесени в кратера. Ударът ги е запазил, но не ги е създал.
Как тогава екипът от Остин разгадава загадката? Те се обърнаха към цирконовите кристали.
Ако не сте запознати с циркона, представете си малки капсули на времето, направени от кристал. Тези малки създания са изключително здрави и могат да бъдат датирани радиометрично с впечатляваща точност. Изследователите датираха цирконови кристали от гранит, променен от топлината на удара, и всеки метод, който опитаха, сочи към същата по-млада дата.
„Независимо от техниката, която използвахме, резултатът винаги ни връщаше към този по-млад сигнал“, казва водещият автор Елизабет Катлос. Това е научният начин да се каже: „Продължавахме да проверяваме, защото и ние не можехме да повярваме.“
Сега, защо това има значение, освен просто коригирането на дата в календара?
Тази нова хронология поставя удара в Еймс точно около масовото измиране на границата Фрасиан–Фамен, което се е случило преди приблизително 372 милиона години. Това е бил катастрофален момент, който е унищожил голяма част от морския живот на Земята.
И това отваря наистина fasciniращ въпрос: Масовите измирания са предизвикани от космически събития