Синesthия: Когато сетивата се преплът
Хайде, една бърза мисловна разходка. Каква форма има числото 7? Сериозно. Не мисли прекалено много. Ами цветът на най-неприятния ти ден от седмицата? Или къде точно държиш месеците спрямо тялото си?
Ако тези въпроси ти звучат като пълна безсмислица — браво, вероятно си от нормалните хора. Но ако имаш отговори... значи може би си синesthет и мозъкът ти прави доста странни неща.
Каквово е това цялото?
Най-просто казано, синesthията е когато сетивата ти се оплитат малко. Повечето от нас обработват нещата доста директно — очите виждат, ушите чуват, носът подушва. При хората със синesthия обаче нещата се пресичат.
Някои хора вкусват думи. Други виждат цветове, когато чуят музика. Чел съм за човек, който наистина вижда числата като личности — едни са дружелюбни, други са намръщени. Мозъкът е наистина странен инструмент.
Времето? Виждаш ВРЕМЕТО?
Тук става наистина интересно. Става дума за нещо, наречено пространствено-времева синesthия — хора, които възприемат единиците за време като реални места в пространството.
Ето един пример. Човек с това състояние може да погледне календар и наистина да види седмицата като физическа форма — може би хоризонтална линия, извиваща се нагоре, или малко кръгче отляво. Те не си представят това. Не мислят, че е там. Те го виждат. По същия начин, по който ние виждаме червен знак за спиране и знаем, че е червен, те виждат вторник и знаят, че е син, а ноември се намира някъде на нивото на коленете в тяхното ментално пространство.
Защо се случва това?
Учените не са напълно сигурни, но основната теория е, че тези хора имат необичайно силни връзки между различни части на мозъка си — частите, които обработват пространство, време, числа и цвят, просто си комуникират повече от обикновено.
И ето къде става наистина интересно: изследванията показват, че това не е просто забавен трик. Хората с пространствено-времева синesthия често имат значително по-добра памет за дати и последователности. Ако мозъкът ти буквално картографира времето пространствено, запомнянето кога са се случили нещата става почти автоматично. Мозъците им са си изградили собствена организационна система и наистина си струва да се замислиш.
Какво ни казва това за възприятието
Откровено казано, цялата тази тема ме кара да се чувствам доста смирен. Всички си мислим, че възприемаме реалността "правилно", но ето една цяла група хора, които възприемат времето в съвсем различно измерение — буквално. И тяхното преживяване не е грешно — просто е различно.
Започваш да се чудиш какви други начини индивидуалните ни мозъци оформят реалността, без дори да го осъзнаваме. Виждаш ли синьо, когато прочетеш думата "тъжен"? Едва ли. Но някой определено го прави.
Финалът
Синesthията — дали става дума за виждане на звуци, вкусване на цветове или картографиране на месеци в невидимо пространство — е една от онези теми, които ми напомнят колко загадъчен си остава човешкият мозък. Всеки път, когато си мислим, че сме разбрали всичко, нещо като това се появява и ни размива представите.
Така че когато следващия път някой те попита какъв цвят е сряда, просто се усмихни и се радвай, че мозъкът ти работи по начина, по който работи. И ако случайно имаш отговор? Е, значи си част от доста интересен клуб.