Блаженият Августин, вещиците и двете изгубени проповеди

Признавам си — като прочетох тази история, направо се разсмях. Св. Августин. Човекът, написал Изповеди. Един от най-влиятелните църковни отци в историята. Оказва се, че е имал какво да каже и за вещиците.

След 16 века човечеството най-накрая има шанс да ги прочете.

Какво се случи

Изследователи от Университета във Вюрцбург, Германия, преглеждали латински ръкопис в манастир край полското селище Пелплин. Ръкописът съдържал шест проповеди на Августин — нищо необичайно за такива колекции. Но когато латинистът Кристиан Торнау се вгледал по-внимателно, се оказало, че две от тези проповеди са напълно неизвестни на съвременната наука.

Представяте ли си? Документ, скрит на видно място векове наред, и никой не е разбрал какво всъщност държи в ръцете си.

Проблемът с Ендорската вещица

За какво са били тези новооткрити проповеди? За Ендорската вещица — история от Стария завет, която тормози богословите от хиляди години.

Накратко: цар Саул бил в беда. Враговете му се събирали. Помолил Бога за напътствие — и нищо. Нямало сънища, пророци, абсолютно нищо. Затова направил нещо забранено — потърсил жена, която практикува некромантия, и я помолил да призове духа на мъртвия пророк Самуил.

И работило. Духът се появил и направо казал на Саул, че е обречен.

Тук идва главоболието: Защо Господ би допуснал една вещица да призове пророк? Ако Бог не е всемогъщ — значи не е могъл да я спре. Ако я е допуснал — как и защо?

Августин се е борил точно с този въпрос в двете си проповеди.

Двете обяснения на Августин

Според изследователите, Августин представил две възможности:

Вариант първи: Духът на Самуил изобщо не бил истински. Вещицата измамила Саул с някаква илюзия.

Вариант втори: Това наистина бил духът на Самуил, но Бог специално направил това изключение, за да изправи Саул пред греховете му.

И ето какво е интересното — Августин не избрал категорично една от двете възможности. Представил и двете и оставил слушателите си да се справят с мистерията сами. Звучи доста съвременно, нали? Вместо да даде дефинитивен отговор, насърчил хората да се борят с въпросите сами.

Торнау казва, че този открит стил всъщност потвърждава автентичността на проповедите. Това било характерно за реторичния подход на Августин.

Тъжната съдба на ръкописа

Сега обаче става малко тъжно. Ръкописът, който имаме днес, е от 12-ти век — необичайно, защото повечето копия на работите на Августин са направени по-рано, през 8-ми или 9-ти век.

Учените смятат, че по-старата версия може би е от абатството Амелунгсборн в Германия. Но онази библиотека била разрушена по време на Тридесетгодишната война през 17-ти век.

Така че това, което имаме днес, е копие на копие на нещо, което вероятно е изгубено преди почти 400 години. Припомня ни колко крехки са тези записи — и колко още може би липсват.

Защо е важно

Знам какво си мислите: „Хубава история, но защо да ме интересува една 1600-годишна проповед за вещици?"

Справедлив въпрос. Ето защо има значение: Августин не е просто историческа фигура. Неговите идеи за вярата, разума, човешката природа и Бога все още оформят мисленето на милиарди хора по света. Книгата му Изповеди е изобщо първата духовна автобиография, написана някога.

И това, което намирам за наистина вълнуващо: след толкова време все още откриваме неща. Все още намираме изгубени парчета от пъзела. Историята не е затворена книга — по-скоро прилича на библиотека, в която някой продължава да открива ръкописи в задната стая.

Пък и нека си признаем — просто е страхотна история. Средновековен ръкопис, манастир в Полша, вещица от Стария завет и един от най-големите умове на християнството, който се бори с невъзможното.

Мисля, че някъде там Августин би оценил иронията. Целия си живот е посветил на разбирането на мистерии отвъд човешкото разбиране. И 1600 години по-късно продължава да ни изненадва.

Източник: Popular Mechanics