Я, Стоунхендж имаше Дървен Прототип? Тази Находка Ме Съсипа

Добре, трябва да ви разкажа за нещо, дето ме развълнува искрено тази седмица. Знаете Стоунхендж, нали? онази красива окръжност от масивни камъни на Салисбърийската равнина, дето всеки летен слонцестой привлича тълпи? Оказва се, че нашите древни предци първо са построили един прототип — и малко или много пренаписаха всичко, което си мислехме, че знаем.

Откритието, Дето Промени Всичко

Ето каква е работата: археолозите си ровеха по работа преди един строителен проект (оказва се, че и археолозите си имат бюрокрация) и откриха нещо невероятно край Балфорд, Уилтшир — на около пет километра от прочутия Стоунхендж. Намериха 48 древни ями, подредени в някаква шарка, която честно казано прилича на тренировъчно поле преди нещо много по-голямо.

И това „много по-голямо"? Ами самият Стоунхендж.

Дърво? Дърво!

Най-лудото е, че тези ями навремето са държали дървени колони. Можете ли да си представите? Повече от 5000 години тези дървени стълбове са изчезнали напълно — само празни дупки в земята. Но ето какво откриха археолозите: парчета керамика, кремъчни инструменти, въглен и животински кости, пръснати на дъното.

Знаете ли на какво ми прилича? На купон. Един много стар, много свещен купон.

Изследователите смятат, че тези дървени колони са стояли на около 120 метра една от друга (това е колкото дължината на едно футболно игрище, грубо казано), и били позиционирани с луда точност. Става дума за подравняване спрямо изгрева на лятното слонцестойствие и залеза на зимното слонцестойствие. Точността? До един градус.

Един градус. Останавете това да ви прозвучи. Тези хора са работели с дървени инструменти и без компютри, а са уцелвали движенията на небесните тела по-точно отколкото повечето хора днес биха могли с приложение на телефона.

„Сигурно Най-Голямата Находка в Кариерата Ми"

Това казва археологът Фил Хардинг, и честно? Вярвам му. Хардинг ръководи разкопките с екипа на Wessex Archaeology, а върши такава работа от доста време. Когато човек с неговия опит е толкова развълнуван, значи наистина сме попаднали на нещо голямо.

Датировката показа около 2950 г. пр.н.е. — това е 500 години преди първите сарсени дори да бъдат положени в Стоунхендж. Значи докато хората още подготвяха терена за онова, което щеше да стане една от най-известните забележителности в света, това дървено съоръжение още си стоеше там.

Древни Астрономи, Дето Заслужават Уважение

обичам тази част от историята, защото наистина показва колко подценени са били праисторическите хора през цялата ни история. Ние сме свикнали да мислим за древните хора като за прости или примитивни, но работата е там — те са гледали същото небе, което виждаме ние, и са му обръщали внимание.

Археологът, занимаващ се със звездното небе — Фабио Силва, е работил с екипа по това откритие. Неговата реконструкция показа, че тези древни астрономи са разбирали небесните движения достатъчно добре, за да подравнят една масивна дървена конструкция към слонцестойствията. Единствената причина да са сгрешили с този един градус? Звездите са се преместили леко през 5500 години. Не е зле за хора без телескопи, без калкулатори и вероятно с доста по-важни неща от това да впечатлят бъдещи археолози.

Какво Се е Случвало Тук?

Доказателствата сочат към събирания, пиршества и ритуали. Керамиката е държала храна и пиене. Кремъчните инструменти може би са били използвани за издълбаване на дървените колони — а по-късно за разфасоване на животни. Имало е огнища, животински кости и зъби, пръснати наоколо.

Но ето най-яката находка: една кръгла каменна ножица, която изследователите смятат, че е била символ на слънчевия диск. Колко яко е това? Някой стои на това дървено кръгче, преди 5500 години, със слънчев символ по време на празненство за слонцестойствие. Друидите традиционно получават заслугата за Стоунхендж, но вероятно са стояли зад тези по-ранни събирания също — почитаейки същите космически цикли, които тези древни астрономи вече са усвоили.

Защо Това Е Важно

Мисля, че често забравяме, че древните хора са били също толкова интелигентни като нас — просто са разполагали с различни инструменти и бази от знания. Те са гледали същото небе, празнували са същите сезони и са се събирали на същите места по същите причини, по които хората винаги са се събирали: за да се свържат едни с други и с нещо по-голямо от тях самите.

Тази дървена хендж край Балфорд ни показва, че Стоунхендж не е бил някакво внезапно божествено вдъхновение. Бил е кулминацията на 500 години астрономически знания и ритуална практика. Тези хора са се упражнявали, усъвършенствали и донагласяли космическите си подравнявания много преди някой да е подредил първия сарсен.

И искрено? Намирам това за невероятно успокояващо. Човечеството винаги е протягало ръка към звездите — дори и когато го е правило с дървени колони и каменни ножици.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/archaeology/a71720629/prototype-for-stonehenge