Нещата, които ще те накарат да погледнеш към жълтата слуз в градината си съвсем различно

Наскоро попаднах на изследвания за слузестите гъби и вече не мога да спра да мисля за тях. Тези меки, ярко жълти топки са навсякъде — в горите, в градините, под гниещите дънери. Изглеждат като нещо от научен филм. Но според някои учени тези същества може би наистина са съзнателни. Да, съзнателни. Усещащи нещо.

Нека обясня защо това е толкова интересно.

Какво е това нещо?

Physarum polycephalum — това е сложното име на една от най-известните слузести гъби — няма мозък, нерви, нищо дори близо до нервна система. Просто купчина единични клетки, които се сливат в една огромна маса с много ядра вътре.

Звучи просто, нали? Ами работата става странна.

Учени са наблюдавали тези същества да решават математически задачи, да се движат през лабиринти, за да намерят храна, дори да се промъкват през ярка синя светлина — нещо, което мразят — защото били достатъчно гладни да стигнат до хубавата храна от другата страна. Използват ритмични свивания, почти като сърцебиене, за да местят части от себе си докато намерят това, което търсят.

Без мозък. Без неврони. Просто... слузестост.

Радикалната идея

През 90-те години се появи теория, наречена Клетъчната основа на съзнанието. Тя е доста радикална. Предполага, че животът и сетивността са повече или по-малко едно и също нещо. Не само сложни форми като делфини, кучета и хора — а ВСИЧКИ живи организми, включително най-малките бактерии.

Според тази гледна точка, бактериите правят неща, които много приличат на учене. Запаметяват. Вземат решения. Някои дори показват примитивна форма на алтруизъм — отделни клетки се жертват, за да помогнат на други клетки от групата да оцелеят.

И бактериите имат друга хитрина: общуват помежду си. Морските биолюминесцентни бактерии например отделят молекули, които им казват кога са се събрали достатъчно на едно място, за да светнат заедно. Като малко бактериално съвещание, на което решават, че е време за обща снимка.

Как ли се усеща това?

Ето коя част ме впечатлява най-много. Учените смятат, че ако тези организми са съзнателни, това, което изпитват, би било радикално различно от нашия опит.

Нашето съзнание е като пълен филм — има едно "аз", което гледа всичко, прави избори, чувства емоции. Но за една слузеста гъба или бактерия? Тяхната версия на съзнанието би била по-скоро като интуиция. Теглене към хубавото. Отблъскване от лошото. Без вътрешен монолог. Без усещане за "аз", което наблюдава "мен" да взима решения.

Съзнание без самосъзнание. И искрено казано, не знам дали това го прави по-готино или по-странно.

Защо трябва да те е грижа?

Знам, че звучи като нещо, което има значение само в прашни академични списания. Но ето защо мисля, че е важно за всички нас:

Първо, това оспорва всичко, което знаем за произхода на съзнанието. Винаги сме смятали, че ти трябва сложност — голям мозък с милиарди неврони, които горят. Но ако слузестите гъби могат да решават проблеми и показват нещо като умишлено поведение, може би съзнанието е по-фундаментално, отколкото сме си представяли.

Второ, кара те да се чудиш къде минава линията между "живо" и "неживо". Слузестата гъба ли е просто безмислена биологична машина, или има нещо, което е "да си" слузеста гъба? Искрено не знам как да отговоря на това и намирам това объркване за вълнуващо.

И трето, кара ме да гледам на онази жълта слуз в моя двор и да си кажа: "Какво ли мислиш, малкичко създание? Какво ли е всичко това за теб?"

Може би отговорът е "не много". Но може би — и ето това е частта, която ме държи буден през нощта — може би е повече, отколкото изобщо можем да си представим.

Така че когато видиш следващия път тези мистериозни жълти топки, може би им кимни с уважение. Може би гледаш нещо, което по свой странен начин е много будно.