Какво ако Големият взрив изобщо не е началото?

Седни си. Защото това, което ще ти кажа, може да ти промени представите за космоса.

Ами ако Големият взрив изобщо не е първото нещо? Ами ако преди нашата вселена е съществувала друга — такава, която се е свила навътре, после отново се е разтеглила навън, а нейните останки още се носят из пространството?

Именно това предполагат изследователи от Университета в Портсмут. И честно казано — това е една от най-завладяващите идеи, с които съм се сблъсквал наскоро.

Разказват ни една история от почти 100 години

Вече сме свикнали с разказа: преди около 13,8 милиарда години всичко се взривило от една невероятно гореща и плътна точка. Големият взрив. Край.

Тази история си я бива. Обяснява космическото микровълново фоново лъчение — онова слабо сияние, което прониква навсякъде. Предсказва как галактиките се разпределят из огромните пространства. Минала е всеки тест, който учените са ѝ поставяли.

Но ето какво ме вълнува — стандартният модел на Големия взрив не обяснява всичко. Не знаем какво е предизвикало първоначалното разширение. Не разбираме краткия период на свръхбърз растеж, наречен инфлация. И може би най-голямата мистерия: изобщо не знаем какво точно е тъмната материя.

Тъмната материя е невидима субстанция, която тежи около пет пъти повече от обикновената материя. Тя държи галактиките заедно. Без нея Млечният път никога нямаше да се формира. Но никой никога не я е засичал директно. Просто... е там. Влияе чрез гравитацията, напълно скрита от нашите уреди.

Какво предлага това ново изследване?

Професор Енрике Гастаняга и екипът му проучват това, което наричат модели на „космически отскок". Вместо всичко да започва от един експлозивен момент, те предполагат, че вселената е преминала през по-ранна фаза на свиване — по същество падане навътре в себе си — преди да отскочи отново навън в разширение.

Представи си го като дишане. Вселената издишва (Големият взрив), вдишва (свиване), издишва отново. В момента сме в издишване, което продължава милиарди години.

При този сценарий черните дупки от по-ранната фаза на свиване биха могли да оцелеят. Те биха били древни реликви — космически фосили от предишна вселена, разпръснати из нашия космос, може би скрити на видно място.

И ето къде става наистина интересно: тези първични черни дупки може да са тъмната материя.

Могат ли черните дупки да обяснят невидимото?

Хубавото на тази хипотеза е, че свързва няколко несвързани края наведнъж.

Ако някои черни дупки са се формирали преди отскока и са оцелели, те биха влияели на формирането на галактики оттогава. Тяхната гравитация би придърпала материята заедно, поставяйки основите на структурите, които виждаме днес.

Но това не е всичко. Други черни дупки може да са се формирали точно след отскока, когато квантови ефекти по време на прехода усилили плътностните флуктуации в ранната вселена. Това би създало необичайно плътни джобове материя, които колапсирали по-бързо от предвиденото в стандартния модел — водейки до по-ранно формиране на структури.

Между другото, самият отскок идва от квантовата физика. Докато нещата ставали по-плътни по време на свиването, квантовите ефекти генерирали мощно налягане, което се противопоставя на по-нататъшното свиване. Това е същата физика, която предпазва белите джуджета и неутронните звезди от колапс. Приложи същия принцип към цялата вселена и получаваш естествен механизъм за отскока — без нужда от екзотична нова физика, за да избегнеш „сингулярността" на Големия взрив (онази точка, където плътността става безкрайна и законите ни се разпадат).

Защо да те интересува?

Знам какво си мислиш: това е много теоретично. Не можем да отидем и да наблюдаваме вселена преди Големия взрив.

Но ето защо намирам това за убедително. Не говорим просто за празни спекулации. Хипотезата дава конкретни предвиждания, които могат да бъдат тествани. Ако първични черни дупки отпреди отскока съществуват, те биха повлияли на разпределението на материята по фини, но измерими начини. Бъдещи наблюдения на космическото микровълново фоново лъчение и големите структури от галактики биха могли да разкрият техните отпечатъци.

И честно? Дори и тази конкретна идея да се окаже грешна, обичам, че учените сериозно проучват алтернативи на стандартната космическа наратива. Моделът на Големия взрив работи прекрасно за много неща, но пропуските му са реални — и те са точно вида пропуски, които водят до големи пробиви, когато някой е достатъчно креативен да ги запълни.

Тъмната материя е една от най-големите нерешени загадки във физиката. Инфлацията е друга. Ако рамката на подскачащата вселена хвърли светлина дори върху една от тях, да не говорим и за двете — това си заслужава да обърнем внимание.

Вселената може да е много по-стара и по-странна, отколкото сме си представяли. И някъде там, древни черни дупки може би тихо държат галактиките заедно — фосили на космос, съществувал преди нашия.

Колко яко е това?