Плутон ни изненадва отново: Учените смятат, че по него тече течност

Ще ви кажа нещо – обичам моментите, когато космическите новини ни напомнят, че вселената е много по-странна, отколкото си мислим.

Ето ви пример: учените обявиха, че на Плутон вероятно тече течност. Не вода – става дума за течен азот. Но пак е течност. На свят, който доскоро смятахме за огромна замразена топка без живот.

Доказателствата идват от мисията Ню Хърайзънс – онази малка сонда, която премина край Плутон през 2015 г. и ни показа първите детайлни изображения на тази далечна планета. Изследователите ги разглеждат и до днес. Наскоро забелязаха нещо интересно в района Спутник Планиция – огромният ледник с формата на сърце, който покрива част от повърхността на Плутон (да, Плутон има сърце и е наистина красиво).

В северната част на този ледник се виждат тъмни линии и петна. Когато учените ги разгледаха отблизо, установиха, че приличат много на това, което се вижда по ледниците на Земята – там, където има течна вода. Замислете се за ледниковия щит на Гренландия – тези тъмни ивици се появяват точно там, където водата се е събирала или е протичала по повърхността.

Какво означава това за Плутон? Според учените, вероятно течен азот се издига от дълбините, минава през пукнатини и канали и понякога излиза на повърхността, мокрейки замразената външна част на ледника.

Но тук става наистина интересно. Моделите показват, че азотният лед в основата на Спутник Планиция – лед с дебелина няколко километра – може да се стопи при определени условия. Топлината и налягането отдолу могат да създадат джобове с течен азот. Точно както магма се движи през земната кора или водата блика от гейзери, тази течност може да се изтласква нагоре през тесни канали.

На повърхността тя вероятно не остава дълго – Плутон все пак е изключително студен. Но може да се придвижи известно разстояние по ледника и да остави тези характерни тъмни следи.

„Плутон не спира да ни изненадва" – каза д-р Алан Стърн, ръководител на изследването. И честно казано, това точно описва как се чувстват много от нас.

Защото наистина трябваше да научим урока си. Когато Вояджър премина край Тритон – луната на Нептун – още през 1989 г., той забеляза гейзери, бликащи от повърхността. Тритон дори е по-студен от Плутон. Ако Тритон има активна геология, защо не и Плутон?

И най-смущаващото? Видяхме само около половината от Плутон с висока разделителна способност. Останалата част крие още много изненади – може би дори повече доказателства, че този далечен свят не е толкова мъртъв, колкото си мислехме.

Това, което ме вълнува най-много, е какво ни казва това за слънчевата ни система като цяло. Продължаваме да откриваме течности на най-невероятните места. Марс е имал древни реки. Европа вероятно има океан под леда си. Титан има езера и дъжд от метан. И сега – евентуално – ледници от течен азот на Плутон.

Вселената не е толкова тиха и статична, колкото си представяхме. Дори в най-тъмните и най-студените кътчета на нашия космически квартал се случват неща. Лед се топи. Течности се движат. И някъде там се разиграва странна химия, каквато не сме предвидили.

Струва ли ви се, че това ви кара да се чудите какво друго ни очаква с неизвестност?