Кралицата, Която Запази Спокойствие (Буквално)

Представи си следното: 1959 г., френски археолог на име Мишел Фльори внимателно отваря древна каменна саркофаг в мазето на базиликата "Сен Дени" в Париж. Това не е обикновена гробница — тук почива кралица Арнегунда, меровингска кралица от VI век.

Това, което Фльори откри, е... предимно кости. След 1400 години меките тъкани обикновено нямат шанс. Но тук нещата стават странни: сред костите се оказа един от белите ѝ дробове. Все още там. Все още мумифициран.

Не знам за теб, но на мен това ми се струва абсолютно невероятно. Не говорим за египетски фараон, увит грижливо с десетки килограми натриева сол. Това е франкска кралица, чието погребение е било значително по-малко... интензивно. И въпреки това един бял дроб решил: "Не, аз оставам."

Коя беше тази жена изобщо?

Кралица Арнегунда била важна фигура по онова време. Била една от шестте съпруги на крал Клотар I — да, шест, защото явно една не била достатъчна за меровингската монархия — и родила крал Хилперик I на Неустрия. Живяла някъде от 515 до 580 г. сл. Хр., което си било доста впечатляващо за епохата. Средната продължителност на живота тогава? Едва ли 65.

Когато археолозите разгледали останките ѝ, открили следи от впечатляващите ѝ дрехи: копринена туника в кафеникаво-червено, закопчана със златна дантела, виолетова копринена блуза и фина воалетка, украсена със златни и гранатени камеи. Погребана била със златни и сребърни накити, включително пръстен с името ѝ — Arnegundis. Харесва ми, че дори в смъртта си искала да е сигурна, че никой няма да я обърка с друга.

Освен това носела обувки от кожа с катарами и животински мотиви. Животински мотиви, хора. Аристокрацията винаги е имала интересен вкус.

Защо обаче оцеля само белият дроб?

Десетилетия наред никой не можел да разбере защо единствено този орган е устоял, когато всичко останало отдавна е изгнило. Окол ли е прохладната и суха среда в базиликата? Някаква случайност в химията? Древна магия на балсамирането?

После, през 2016 г., биоантроположката Рафаела Бианучи от Торинския университет решила да погледне много по-отблизо. И това, което открила, наистина е завладяващо.

Използвайки доста усъвършенствани микроскопски техники, Бианучи установила доказателства, че кралица Арнегунда била изкуствено мумифицирана — макар и не по традиционния египетски начин. Виж, след като Рим завладял Египет, изкуството на балсамирането се разпространило. Но франките не копирали сляпо египетските методи. Те ги адаптирали.

Вместо да отстраняват вътрешните органи — класически ход в египетското балсамиране — франкските балсаматори избрали друг подход. Те инфузирали тялото със смес от смоли, билки и растителни материали — въведени през устата. Представи си го като вътрешно коктейлче за консервиране на тялото.

Но ето я наистина интересната част: изследователите открили, че медната тока на колана на кралицата също изиграла роля. Металът от пищния ѝ пояс взаимодействал с балсамиращите вещества, създавайки химически реакции, които вероятно помогнали за запазването на белия дроб. В запазената тъкан били открити високи концентрации на медни йони и медни оксиди.

Природата и обстоятелствата, работещи заедно през 14 века. Това не е ли красиво?

Защо обаче белите дробове?

Може би се питаш: от всички органи, защо точно белите дробове? Какво ги прави толкова специални?

Оказва се, че белите дробове имат биологическо предимство. В сравнение с други меки тъкани, белите дробове имат по-малко епителни клетки — онези клетки, които съдържат лизозоми, които основно ускоряват разграждането на тъканите след смъртта. По-малко лизозоми означава по-бавно разлагане. Кой да предположи, че дихателните органи имат този скрит талант?

Така че между изкуственото балсамиране, химията на медната тока, прохладната среда на базиликата и естествената устойчивост на белия дроб към разлагане, дихателната система на кралица Арнегунда имала късмет по начин, по който другите ѝ органи нямали.

Какво ни разказва това за древните кралски погребения

Ето кое наистина ме впечатлява в това откритие: показва ни, че франкската аристокрация е приемала смъртта много сериозно. Мумифицирането не било запазено само за египтяните — било символ на статут и за елитните франки, адаптирано от римските техники след падането на империята.

Това не било просто за запазване на тялото за някакво пътуване в отвъдното. Ставало дума за наследство. За спомен. За това да се гарантира, че когато бъдещи поколения ровят из тези гробници, ще открият нещо, което все още говори за власт и престиж.

Кралица Арнегунда ни говори от 1400 години. И сега, благодарение на съвременната наука, най-накрая започваме да разбираме какво ни казва.

Не зле за жена, която починала преди антибиотиците, електричеството или печатната преса да са дори искрици в очите на човечеството.