Какво общо имат морските анемони с хората?

Честно казано, това ме спря напълно. Морските анемони – онези странни и красиви същества, дето приличат на цветя и се залепват за скалите в океана? Нямат мозък. Абсолютно никакъв. И ето че може би крият отговора на това как сме се сглобили като вид.

Знам, звучи много. Да, така е.

Кое как се класифицира

Нека ви обясня защо това е толкова важно. Учените разделят животните на две големи групи според устройството на телата им. Целидните включват морските анемони, медузите и коралите. После идват Двустранно симетричните – всичко останало с ляво и дясно, пред и гръб. Риби, птици, кучета, хора.

Дълго се смяташе, че тези две групи си служат с напълно различни методи за изграждане на телата. Анемоните растат навън от една централна точка – като цвете. Ние, двустранно симетричните, се развиваме от глава до пети по ясна ос.

Но тук нещата стават наистина интересни.

Техниката може да е много по-стара

Екип от университета във Виена направи откритие, което разтърси еволюционната биология. Оказа се, че морските анемони ползват нещо, наречено BMP shuttle (транспортиране на BMP) – и хората използват същата техника.

Какво представлява това?

В тялото ни има молекулни пратеници – така наречените костни морфогенетични протеини (BMP). Докато ембрионът се развива, те казват на клетките къде се намират и каква тъкан да станат. Ниски нива на BMP? Клетките знаят, че трябва да направят нервна система. Средни нива? Бъбрек. Високи нива? Кожа на корема.

Представете си го като сложна игра на горещо и студено. Клетките се ориентират по тези протеинови сигнали. И ето ви изненадата – учените установиха, че морските анемони използват същата система, включително нещо, наречено Chordin, което играе ролята на транспортьор.

Защо е толкова важно

Последиците са огромни. Ако и анемони, и хора ползват BMP shuttle, значи този механизъм е невероятно древен. Двете групи са се разделили преди около 600-700 милиона години – много преди да съществува каквото и да било сложно живо същество.

Както се изрази изследователят Давид Мьорсдорф, този механизъм "се появява отново и отново при много далечни роднини", което го прави силен кандидат за нещо, което най-ранните ни предци вече са умеели.

Разбира се, науката винаги оставя място за съмнение. Възможно е – макар и малко вероятно – и двете групи да са развили тази техника напълно независимо. Но ако споделяме този генетичен инструмент, по-вълнуващото обяснение е, че последният ни общ прародител в първичната супа вече е носил тези инструкции за изграждане на тяло.

Какво означава това за нас?

Тук ставам малко философ. Говорим за морско създание без мозък, без сърце, без каквото и да било, което да напомня нашата сложна анатомия. И все пак – на молекулярно ниво – ползваме една и съща инструкция.

Чудови се какви други древни тайни се крият в създания, на които почти не обръщаме внимание. Морският анемон изглежда като едно от най-простите животни на Земята. Но може би "прост" е точно онова, от което е имал нужда общият ни прародител. Може би черновата за всичко, последвало го – риби, динозаври, кучета, хора – е била написана още в онези древни води и е чакала да разберем, че сме си семейство.

Не знам за вас, но следващия път, когато видя морски анемон в аквариум, ще го гледам малко по-различно. Не е просто красива океанска украса. Носи парче от най-старото ни биологично наследство, скрито в малкото си радиално симетрично, безмозъчно и напълно чуждо телце.

Яко, нали?