Кето диетата и ракът: Учените от MIT ни изненадаха с нови данни

Споделям нещо, което ме изненада сериозно. Защото ако и ти си сред хората, които чуват само суперлативи за кето диетата, ето ти храна за размисъл.

Учени от MIT публикуваха изследване в Nature с ефекта на сюжетен обрат. Кето диетата — една от най-популярните методи за отслабване — може би увеличава риска от рак в една част на тялото ни.

Но ето какво е наистина интересното: в друга част може да го намалява.

Кето основите

Бързо да си припомним какво представлява. Кето диетата е богата на мазнини, много бедна на въглехидрати и умерена на протеини. Като махнеш въглехидратите, тялото спира да гори захар и преминава на мазнини.

При разграждането на мазнините се получават така наречените кетонни тела — алтернативно гориво. Най-разпространеното се казва бета-хидроксибутират. Звучи сложно, но не е.

Целият този процес имитира това, което се случва при гладуване. Тялото разбира: "Нямаме въглехидрати!" и превключва на мазнинно горене.

Какво общо има ракът?

Тук става интересно. По-ранни изследвания показаха, че кето може да предпазва от рак на дебелото черво. Имаше дори проучване от 2022 г. с доказателства за този защитен ефект. Всички се развълнуваха — ясно е защо.

Учените предположиха, че кетонните тела правят нещо умно. Защитават дебелото черво от тумори.

Екипът от MIT реши да провери по-подробно. Ако кето пази дебелото черво, може ли да пази и тънькото черво? Все пак са съседи в храносмилателната система.

Експериментът

Изследователите работиха с мишки, генетично предразположени към рак на червата. Така че при тях вероятността за тумор е по-висока.

Разделиха мишките на три групи:

• Една група ядеше стандартна храна
• Втората — кето диета
• Третата — диета с много мазнини и калории (онази, дето пълнееш от нея)

И тук нещата стават странни.

Какво откриха

Мишките на кето не затлъстяха. Това е важно. Не качваха килограми.

Но проблемът: пак развиха повече тумори в тънькото черво в сравнение с контролната група. И нещо повече — броят на туморите им беше съпоставим (дори по-висок!) с мишките на диетата, която предизвиква затлъстяване.

Тук всички замълчаха. Това не беше очакваният резултат.

Междувременно в дебелото черво ефектът беше обратен. Кето потискаше образуването на тумори — точно както по-ранните изследвания предполагаха.

Значи кето = добро за дебелото черво, лошо за тънькото? Противоречие налице.

Истинският виновник (не, не са кетонните тела)

Това ме впечатли най-много. Учените първоначално сметнаха, че виновни са кетонните тела. Може би BHB или други кетони насърчават растежа на тумори.

Не. Оказа се, че кетонните тела са просто "метаболитни странични наблюдатели" в целия процес.

Ако не кетоните, тогава какво?

Начинът, по който чревните клетки преработват диетичните мазнини. По-конкретно — повишеното "окисление на мастните киселини". Това е процесът на изгаряне на диетични мазнини за енергия.

Когато чревните клетки увеличат това мазнинно горене, се активират протеини от семейството на PPARs. Тези протеини казват на чревните стволови клетки: "Размножавайте се повече!" А повече делящи се стволови клетки означава повече възможности нещата да се объркат.

Чакай — повече стволови клетки не винаги е лошо?

Това ме накара да се замисля.

Активните стволови клетки в тънькото черво не са вредни по принцип. Напротив — полезни са, когато червата имат нужда от възстановяване след увреждане или болест. Лигавицата се регенерира по-бързо, когато тези клетки работят активно.

Но ето обратната страна: повече клетъчно делене = повече шансове мутации да се промъкнат. Като разликата между внимателно редактиране на документ и пускането му през копир десет пъти. Всяко копие добавя малки грешки.

Изследователите го казаха така: "Повече стволови клетки означава по-добро възстановяване при увреждане на тънькото черво, но обратната страна е, че по-активните стволови клетки могат да доведат до туморообразуване."

Моето мнение

Честно? Такива изследвания са причината да намирам науката за храненето едновременно вълнуваща и досадна. Винаги откриваме нови пластове.

Нещата са такива: хората често говорят за "кето диетата" сякаш е една универсална отливка. Еднакви ефекти навсякъде. Но това изследване показва, че дори в една и съща система — стомашно-чревния тракт — различните тъкани реагират по напълно противоположни начини. Тънькото черво и дебелото черво са като съседи. Споделят едно тяло. Имат напълно различни преживявания с една и съща диета.

Мисля, че трябва да сме много внимателни с общите твърдения. Една диета "универсално здравословна" или "универсално вредна" — това е твърде опростено. Контекстът има значение. Индивидуалните разлики имат значение. И очевидно — коя част на червата ни интересува, също има значение.

Д-р Омер Йилмаз, водещ автор на изследването, каза хубаво: "Посланието тук е, че трябва да сме много внимателни да генерализираме ефектите на тези диети. Защото това, което е полезно за една тъкан, може да е вредно за друга."

Какво следва?

Екипът продължава работата си. Искат да разберат защо тези съседни тъкани реагират толкова различно. Разбирането на механизма може един ден да помогне да се вземат предимствата на кето (като потенциалната защита на дебелото черво) без рисковете.

Но засега не сме там.

Ако правиш кето и ти харесва — не те съветвам да се панираш. Това е изследване върху мишки. Обещаваща наука, но не и доказателство, че хората ще реагираме по същия начин. Нужни са още проучвания.

Казвам обаче, че това е добро напомняне: никоя диета не е магическа куршума. Ефектите на храната върху здравето често са по-сложни, отколкото заглавията внушават.

Изводът? Съмнявай се от всеки, който ти казва, че има една перфектна диета за всички. Телата ни са сложни. Науката за храненето все още разкрива колко много не знаем.