Проблемът с далечните планети

Астрономите имат една голяма главоболка. Когато търсим планети, където може да има живот около други звезди, действаме почти наслепо. Виждаме светлината на звездите. Забелязваме планети, които минават пред тях. Но нещо ключово ни убягва – космическото време около тези звезди.

Слънчевите изригвания и вятърът от Слънцето ни правят проблеми с електричеството и спътниците. Ами ако около друга звезда това е десет пъти по-силно? Тази невидима радиация от частици може да е по-важна от звездната светлина за живота на планета. Лошото? Не можем да изпратим сонда на 40 светлинни години разстояние.

Случайно откритие

Тук започва забавната част. Учените забелязват странни неща при младите M джуджета – малки, туви звезди, най-разпространените в галактиката. Понякога яркостта им намалява рязко, после се връща, и пак се повтаря.

Години наред никой не знае защо. Петна ли на повърхността? Орбитен обект ли? Загадка.

Лук Бума от Carnegie Institution и Мойра Джърдайн се заемат сериозно. Вместо само яркост, правят "спектрални филми" – детайлни записи на светлината по вълнови дължини. И ето го откритието.

"Космическа метеостанция"

Оказва се, че намаляването на яркостта идва от огромни облаци студена плазма – йонизиран газ, хванат в магнитното поле на звездата. Тези газови топки се движат по полето и образуват торус – вид пръстен.

Гениалното? Тези пръстени са естествени инструменти за измерване на космическото време. Виждаме плазмата в движение, така разбираме какво става с невидимите частици около звездата. Природата ни е дала метеостанция без усилие.

"След като разбрахме, тия мигания престанаха да са загадки и станаха метеорологична станция", казва Бума. Това е магията на науката – объркването се превръща в инструмент.

Защо е важно за живота в космоса

M джуджетата са навсякъде и често имат каменни планети. Но много от тях изглеждат враждебни – радиация, слаби атмосфери, постоянни изригвания.

Сега можем да видим реалната картина на частиците. Къде са събрани, колко бързо летят, как ги бута магнитното поле. Това ще ни каже кои планети държат атмосфера и вода – основата за живот.

Според учените, поне 10% от младите M джуджета имат такива торуси. Много случаи за проучване.

Какво следва?

Екипът на Бума търси източника на плазмата – от звездата ли излиза, или от другаде в системата?

Това напомня колко е прекрасна науката. Големите пробиви идват от любопитството към странното. Никой не търсеше метеостанции. Просто искаха да разберат защо звездите мигат. А резултатът? Инструмент, който може да ни каже дали сме сами.

Още е началото, работа предстои. Но точно такова мислене ни трябва за най-големия въпрос на човечеството.