Трябва да ви разкажа нещо невероятно за произхода на Слънчевата система
Тази седмица попаднах на нещо, което ме впечатли сериозно. Става дума за откритие, което те кара да погледнеш нощното небе съвсем различно.
Ето каква е работата: преди около 4,6 милиарда години нашата Слънчева система не съществувала. Имало само огромно облак от газ и прах, който се носел из пространството. След милиони години този облак започнал да се свива и да се сплесква в диск. В центъра му се родило Слънцето, а около него започнали да се въртят планетите — включително и Земята.
Дълго време учените смятаха, че гравитацията е главният герой в тази история. И логично — гравитацията привлича нещата едно към друго, създава звезди и планети от разпръснат материал.
Но сега изследователи от MIT са открили доказателства, че магнетизмът заслужава много повече признание.
Какво направиха те? Изследваха миниатюрни зрънца в метеорит, намерен в Антарктида през 2008 година. Тези малки частици се наричат CAIs (калциево-алуминиеви включения — учените явно обичат сложните имена). И най-готиното? Тези зрънца са се формирали през първите 200 000 години от съществуването на Слънчевата система. Това ги прави едни от най-старите материали, които изобщо сме намирали от онази епоха.
И тук става наистина интересно.
Тези древни зрънца са запазили магнитните си подписи. Подобно на това как можете да намагнетизирате парче метал и то да държи намагнетизираността си с години, тези минерали са записали магнитното поле, което ги е заобикаляло, когато са се образували. Изследователите установиха, че значително магнитно поле е съществувало, когато Слънчевата система е била бебе — и то е било по-силно от днешното магнитно поле на Земята.
"Този преход — от сферичен облак към протопланетарен диск — е едно от най-важните събития в цялата история на Слънчевата система. Отдавна се теоретизираше, че гравитацията го причинява, но нашите измервания показват, че магнетизмът вероятно е изиграл роля." — Бенджамин Уайс, професор в MIT
Какво означава това? Помислете така: когато се опитвате да подредите разхвърляна стая, може да бутате нещата с ръце (гравитация), но може и да използвате магнити, за да привлечете определени предмети от разстояние (магнетизъм). В ранната Слънчева система заредени частици, движещи се през развиващия се диск, са могли да създадат магнитни полета, които са помогнали да се насочи материалът навътре, докато младото Слънце се е формирало.
Екипът изследва конкретно метеорита DOM 08006, намерен в планинската верига Доминион в Антарктида. Защо точно този? Защото е изключително добре запазен. Повечето метеорити преминават през какви ли не приключения през милиардите години — включват се в по-големи тела, разбиват се, се носят из астероидния пояс и накрая кацат на Земята. Цялата тази история може да промени първоначалния им състав.
Но DOM 08006 е различен. "По някакъв начин DOM е претърпял по-малко промени от всеки друг метеорит," обясни Уайс. Това е като да намериш дневник от древни времена, който все още е четлив — вместо такъв, който е бил намокрен и частично изгорян.
Обичам да мисля за това. Някъде там, в антарктическия лед, е имало скала, която е носела послание от самото начало на Слънчевата ни система, чакала милиарди години някой да го прочете.
"На никого не му е ясно дали магнетизмът присъства, когато планетите се формират. Но дебатът е за много ранната слънчева система, преди да се формират планетите, когато има само диск. Там е останала неяснотата и там работим сега." — Кауе Борлина, водещ автор на изследването (сега в университета Пърдю)
Какво променя това? Не преобръща напълно това, което знаехме за формирането на Слънчевата система, но добавя нов слой към разбирането ни. Ранната Слънчева система е било по-сложно място, отколкото си представяхме — множество сили са работили заедно, за да създадат космическия квартал, който наричаме дом.
И искрено? Струва ми се, че това е красиво. Все още сглобяваме парчетата от това как се е появила Слънчевата ни система и отвреме-навреме някоя скала, паднала от небето, ни напомня, че Вселената все още има много тайни да сподели.