Голямата грешка с червейните дупки, която промени всичко

Представи си, че някой прочете бележките ти по математика и реши, че са сценарий за филм. Точно това се случи с работата на Айнщайн.

Как започна всичко

През 1935 година Айнщайн и Натан Розен търсеха решение на труден проблем. Те се опитваха да разберат какво става с частиците, когато гравитацията стане изключително силна. Не мислеха за пътуване през галактики. Не търсеха начин за бързо придвижване.

Това, което създадоха, беше чисто математическо — връзка между две еднакви версии на пространството и времето. Не тунел. Не път. Просто начин да се свържат две страни на едно и също уравнение.

Как научната фантастика промени историята

Много по-късно, в края на 80-те, някои физици започнаха да питат: „А ако тази връзка може да се премине?“ Оттам тръгна идеята за червейни дупки. Филми, книги, сериали — всички я превърнаха в нещо, което изглежда възможно.

Но математиката показва друго. Тези връзки се срутват толкова бързо, че нищо не може да премине през тях. Няма доказателства, че съществуват в реалния свят. Имат нужда от странна материя, която не сме сигурни, че е реална.

Какво всъщност е това

Новите идеи сочат към нещо друго. Връзката, която Айнщайн и Розен описаха, не е свързана с пространството. Тя е свързана с времето.

Законите на физиката работят еднакво в двете посоки — време напред и време назад. Когато обаче се добави гравитация, особено около черни дупки, възниква проблем. Квантовата механика и теорията на гравитацията не се съгласяват. Айнштейн и Розен може да са описали начин да се свържат двата потока на времето.

Как това решава стар проблем

През 1974 година Стивън Хокинг доказа че черните дупки се изпаряват. Но това създаваше въпрос: какво става с информацията, която е паднала в тях? Квантовата механика казва, че информацията не може да се изгуби. Хокинговата математика изглеждаше да я унищожава.

Ако връзката свързва времето напред и времето назад, информацията просто преминава в другата посока. Нищо не се губи. Парадоксът изчезва.

Защо всичко това има значение

Ние усещаме времето да тече само напред. Това е нашият опит. Но на квантово ниво светът може да е по-симетричен. Времето може да тече и в двете посоки, само че ние виждаме едната.

Ако Айнщайн и Розен са описали точно това — не тунел, а връзка между две гледни точки към времето — тогава цялата история с червейните дупки е била едно голямо отклонение. И може би сега започваме да виждаме истинската им работа отново.

Накратко

Червейните дупки вероятно не са реални. Но работата на Айнщайн и Розен може да е по-интересна от това. Тя ни подсказва, че времето е по-странно и по-симетрично, отколко което си мислим.