Инцидентът, за който никой не искаше да говори

Първо трябва да кажа следното: официалните подробности за случилото се с Дария Шипилова са необяснимо оскъдни. Това, което знаем, е следното: на 2 октомври тази 28-годишна лаборантка в Сибирски институт по античумни изследвания в Иркутск почина след неправилна работа с епруветка, съдържаща бактерии от белодробна чума.

Вече звучи достатъчно плашещо, нали? Сравнително обикновен лабораторен инцидент, един човек загива, и изведнъж всички започваме да се чудим колко сигурни са тези съоръжения изобщо.

Но тук нещата стават интересни — а "интересни" в случая означава напълно ужасяващи.

Не е чумата на прабаба ти

Чумата, на която Шипилова е била изложена, не е същата бубонна чума от учебниците по история. Онази, дето е избила половината Европа през XIV век и се свързва с мрачни средновековни картини на каруцари, събиращи тела?

Не, става дума за белодробна чума, и тя е по някакъв начин дори по-гадна.

Белодробната чума атакува белите дробове вместо да предизвиква онези прочути подути лимфни възли (наричани "бубони", откъдето идва и името "бубонна"). Истински притеснителното? Разпространява се по въздуха, когато заразените хора кашлят. Това означава, че предаването от човек на човек е плашещо лесно.

Но онова, което прави тази история наистина неспокойна, е следното: статията споменава, че съветски учени са експериментирали с това да направят Yersinia pestis — бактерията, която причинява чумата — много, много по-смъртоносна. По същество са си играли на генни инженери с една от най-страховитите болести в историята.

Тайната биологична програма на Съветския съюз

Останавете тази мисъл да преседи: имало е цяла съветска агенция, посветена на превръщането на болести в оръжия. Казвала се е Биопрепарат и е работила най-вече под секретност чак до 90-те години.

Според информациите, съветски учени там са създали това, което наричали "химери" — генетично модифицирани версии на чумата, съчетаващи характеристики от различни организми. Една особено плашеща версия смесвала гени на чумата с миелинови токсини. Резултатът? Когато жертвите са лекувани с антибиотици — нормалната реакция при бактериални инфекции — самото лечение е карало токсините да се освободят, водейки до парализа.

Не знам как вие, но идеята да направиш болест, която е по-смъртоносна когато се опиташ да я лекуваш, звучи като нещо от кошмар. И още нещо — те са създали подобни версии и с други патогени като венецуелски енцефалит по конете.

Страховитото? Тези оръжейни щамове никога не са били използвани на практика. Съветският съюз се е разпаднал преди това да се случи. Но изследванията не са изчезнали.

Защо този инцидент ме напряга

Сега да се върнем към тази руска лаборатория в Иркутск. Според статията, тя е класифицирана като съоръжение с ниво на биологична безопасност 3 — второто най-високо ниво на изолация. Тези лаборатории са предназначени за работа със сериозно опасни патогени при сериозни протоколи за сигурност.

И въпреки това, по някакъв начин една млада ученичка все пак е била изложена на риск.

Не се опитвам да всявам паника тук. Лабораторни инциденти се случват и една смърт от възможно излагане не означава, че сме на прага на глобална епидемия. Но контекстът е от огромно значение.

Виждате ли, в статията се споменава друго съоръжение: ВЕКТОР. Това е лаборатория с ниво 4 — най-високото ниво на сигурност — също в Сибир, където се изучават още по-опасни патогени. Споменатата книга, "Biological War: A Scenario" на Ани Джейкъбсън, разглежда какво може да се случи, ако нещо избяга от това съоръжение.

И честно? Сценариите, описани там, са от типа неща, които те карат да искаш да научиш повече за аварийната готовност — независимо дали искаш или не.

По-голямата картина

Ето какво ме поразява в цялата тази ситуация: ние живеем в епоха, в която научните изследвания са стигнали дотам, че можем буквално да прекрояваме организми. Това е невероятно за медицината, за разбирането на болестите, за потенциалното изкореняване на заплахите срещу човечеството.

Но също така означава, че потенциалните последици от инциденти — или по-лошо, умишлена злоупотреба — са по-големи от всякога.

Инцидентът в Иркутск е напомняне, че тези опасни патогени не са просто теоретични дискусии в учебници. Те се изучават активно в лаборатории по целия свят, включително (особено?) на места с усложнена политическа обстановка.

Трябва ли да сме ужасени? Вероятно не. Но трябва ли да обръщаме внимание на тези истории и да мислим сериозно за биологичната сигурност? Определено.

Понякога се чудя какво би станало, ако някой от тези инженерни супер-патогени някога се разбяга. Сценариите в тази книга рисуват доста мрачна картина — общество, което се разпада, инфраструктура, която рухва, хаос, който се разпространява по-бързо от всяко възможно реагиране.

Нека се надяваме, че никога няма да се наложи да проверяваме дали тези измислени сценарии отговарят на реалността.

Какво мислите за тази история? Променя ли ви отношението към лабораторната безопасност и биологичните оръжия? Бих се радвал да чуя мислите ви в коментарите.