Вселената може да е много по-пълна с живот, отколкото си мислим (Просто не можем да го засечем)

Искам да ви разкажа за нещо, което наистина ме смая тази седмица. Знаете ли как от десетилетия се опитваме да чуем извънземни – насочваме радио чинии към небето, надяваме се да зърнем следи от разумен живот? Според ново проучване на Института SETI, може би сме грешали през цялото това време. И не заради нещо, което сме направили – а защото самите звезди си играят със сигналите.

Звучи като нещо от научен-фантастичен филм, нали? Нека ви обясня.

Мълчанието, което може би не е мълчание

С години SETI (това е Търсене на извънземен разум за тези от вас, които не говорят свободно космически език) търсеше това, което учените наричат "теснолентови сигнали" – рязки, концентрирани импулси в радиочестотите, които да изпъкват като неонов знак в тъмна стая. Идеята е, че напреднала цивилизация ще излъчи силен, фокусиран сигнал, който крещи: "Тук има разумен живот!"

Но ето проблема, който изследователите току-що откриха: дори извънземните да са изпратили перфектно ясен сигнал, той трябва да премине през доста хаотична територия, преди да стигне до нас. По-конкретно – през собствената среда на звездата. Плазма. Слънчев вятър. Драматични събития като коронални изхвърляния на маса (които са като космически оригвания на звездата).

Цялата тази турбуленция може да размаже тесния сигнал във по-широк диапазон от честоти. Той отслабва толкова много, че започва да прилича на обикновен фонов шум. Резкият сигнал "ЕЙ, НИЕ СМЕ ТУК!" се превръща в шепот, който се слива с космическата статика.

Защо това променя всичко (Е, може би)

Д-р Вишал Гаджар, един от изследователите зад това проучване, каза нещо такова: сигналите могат "да се плъзгат под прага ни на откриване, дори когато са там. Това може да обясни част от радиомълчанието, което сме наблюдавали."

Мълчание.

Тази дума преследва изследванията на SETI от десетилетия. Спомняте ли се за Парадокса на Ферми? Той задава един прост въпрос: ако Вселената е толкова огромна и потенциално пълна с живот, защо не сме чули нищо? Ето една възможна отговор: чули сме ги, но сигналите им са били объркани преди да можем да ги разпознаем като нещо специално.

Умният начин, по който учените тестваха това

Ето какво наистина ме впечатли в това изследване: вместо просто да теоретизират, екипът намери начин действително да измери този ефект. Използваха нещо много по-близо до нас – сигнали от космически апарати!

Като изучаваха как радиопредаванията от сондите в нашата собствена слонечна система се влияят от слонечната активност, те можаха точно да калибрират колко турбуленция изкривява тези сигнали. След това приложиха това разбиране, за да преценят какво може да се случва около други звезди.

Резултатите? Някои звезди са по-лоши от други. Звездите М-джуджета – които съставляват около 75% от всички звезди в Млечния път – са най-лошите в изкривяването на потенциални извънземни излъчвания. Това е огромна част от звездите, които може би постоянно объркват всякакви послания от цивилизации около тях.

Какво означава това за намирането на извънземни?

Добрата новина е, че това изследване дава на учените нова рамка за разбиране какво наистина представляват сигналите, когато стигнат до Земята. Вместо да търсят само тези свръхтесни сигнали, програмите на SETI може би трябва да разширят мрежите си и да търсят и по-широки сигнали.

Както каза Грейс Браун, съавтор на изследването, сега могат да "проектират търсения, които са по-добре съобразени с това, което действително пристига на Земята, а не само с това, което може да бъде изпратено."

Не знам какво мислите вие, но аз намирам това за невероятно обнадеждаващо. Това означава, че търсенето не е приключило – то просто става по-умно. Всички тези години на слушане може да не са били напразни. Просто трябва да се научим да слушаме различно.

По-голямата картина

Това, което ме впечатлява най-много в това изследване, е онова, което разкрива за природата на научните открития. Често си мислим, че пробивите са в намирането на нещо ново, но понякога те са за осъзнаването на онова, което сме пропускали. Шумът, скрит на видно място. Сигналът, който се представя за статика.

Вселената може да е пълна с поздрави, покрай които сме минали хиляди пъти, вземайки ги за вятър.

И честно казано? Това се чувства точно като Вселената, в която бихме живяли.