Животът на Земята пътувал до Венера? Ето какво откриха учените

Хайде да си поговориме за нещо наистина готино

Признавам си, тази седмица се вкарах сериозно в една тема и не мога да не я споделя с вас.

Представяте ли си следната картинка: стоите на Земята, гледате към вечерното небе и там грее Венера. Бледа и загадъчна. А сега си помислете — ами ако прашинки живот от нашата планета са се качвали на междупланетен автобус и са пътували натам? Не от седмици, не от хилядолетия. А може би от милиарди години?

Именно това са решили да проверят учени от Johns Hopkins Applied Physics Laboratory и Sandia National Laboratories. Резултатите им са доста смайващи.

Какво всъщност е панспермия?

Първо, нека изясним нещата. "Панспермия" звучи като нещо от научно-фантастичен филм, но е напълно сериозна научна идея. Става дума за следното: животът (или градивните му елементи) се захваща за астероиди, комети или парчета скали и така прекосява космоса. Нещо като автостоп, само дето вместо показалец, тук имаме микроорганизми, вкопчени в летяща скала.

Учените отдавна обсъждат дали това се е случвало между Земята и Марс. Но напоследък Венера стана много по-гореща тема — конкретно онези мистериозни облаци, дето се вият около планетата. Могат ли те да крият микробен живот? Това предизвика сериозни дебати.

Пътуването на един микроб: съвсем не е разходка

Ето къде става интересно. Когато нещо бъде изхвърлено от повърхността на една планета (обикновено след масивен удар), то не се наслаждава на гледката. За момент си представете как ви бълскат навън с огромна сила, после се озовавате във вакуум, облъчвани от слънчева радиация, подложени на резки температурни скокове и какво ли още не.

Добрата новина? Предишни изследвания показват, че органичен материал — включително вероятно живи микроби — могат да оцелеят при тези условия. На Земята са намерени метеорити, за които е сигурно, че идват от Марс. И те не са се разпаднали напълно по пътя.

Уравнението на живота на Венера: нов инструмент

Учените от това изследване използват нещо, наречено "Venus Life Equation" (Уравнение на живота на Венера) — честно казано, звучи като нещо от научен филм. Идеята е вдъхновена от прочутото уравнение на Дрейк, с което се опитват да пресметнат вероятността за извънземни цивилизации.

Уравнението разглежда три основни фактора:

• Произход: Започнал ли е животът изобщо на Венера?
• Издръжливост: Може ли една биосфера да оцелее при тежките условия там?
• Непрекъснатост: Запазили ли са се обитаеми условия до днес?

Всяко от тези неща се умножава едно по друго и така се получава общата вероятност живот да съществува на планетата.

Ето къме нещата стават наистина странни

Това ме накара да седна и да помисля сериозно. Екипът е моделирал как материал от Земята би се държал, когато навлезе в атмосферата на Венера. Искали са да разберат: може ли това нещо всъщност да стигне до онези облаци и да остане там?

Използвали са нещо, наречено "палачинковият модел" (да, наистина се казва така), за да симулират как метеорити се раздробяват и разпръскват при удар с атмосфера. Представяте си един болид, който експлодира и се разтяга като разплескана палачинка — приблизително това се случва.

И тук идват резултатите. Седнете.

Учените изчисляват, че около 100 клетки биха могли да бъдат разпръснати из облаците на Венера всяка година. За последния милиард години? Става дума за около 20 милиарда клетки, пренесени от Земята.

Двадесет. Милиарда. Клетки.

Не, не е печатна грешка.

Какво означава всичко това?

Искам да бъда внимателна тук. Това не значи, че задължително има живот, плаващ из облаците на Венера в момента. Нито пък, ако има такъв, че със сигурност е дошъл от нас. Изследователите сами подчертават, че всеки параметър в техния модел носи сериозна несигурност — подобно на уравнението на Дрейк, това е по-скоро рамка за оценка, отколкото категоричен отговор.

Но ето какво намирам за наистина вълнуващо: ако някоя бъдеща мисия до Венера открие живот в тези облаци, едно напълно правдоподобно обяснение би било, че е тръгнал оттук. Земята и Венера може да са свързани много по-тясно, отколкото сме си представяли.

Странна мисъл, нали? Някъде горе, в онези токсични, киселинни облаци, може би има малки потомци на организми, живяли някога на нашата планета. Космическо семейство, така да се каже.

Не знам как вие, но аз вече никога няма да гледам на Венера по същия начин.