Два удара под земята: какво крие тихоокеанското крайбрежие

Има нещо, за което искам да ви разкажа. Нещо, дето след като го прочетох, не можах да спя нормално няколко нощи. И сега се чудя — полезно ли е да го споделя или просто ще дам на всички ни поредната причина за тревога?

Тихоокеанският северозапад на САЩ от десетилетия говори за „Големия". Онази огромна катастрофа, която ще разтърси всичко — от Ванкувър до Калифорния. Това е тема, която изниква навсякъде тук — на обеди, на семинари за спешна готовност, дори се превърна в част от регионалната ни идентичност, колкото и странно да звучи.

Но ето какво е новото: учените вече предполагат, че най-лошият сценарий може да не е едно земетресение. А две, ударили едно след друго за броени часове.

Когато два разлома си говорят

Нека ви обясня науката, защото е наистина интересна (и малко плашеща). В крайбрежието на Тихия океан съществува нещо, наречено Зона на субдукция Каскадия. Представете си го като гигантско бавно сблъскване под водата — плочата Хуан де Фука се плъзга под северноамериканската плоча. Много бавно, буквално сантиметри годишно. Когато това пързаляне най-накрая поддаде, става въпрос за земетресения с магнитуд над 9.0.

Това се е случвало и преди. През 1700 г. Каскадия се е разкъсвала в вероятно събитие с магнитуд 9.0. Цунамита от онова земетресение стигнали чак до Япония — невероятно, нали? Треперене в Орегон, а вълните стигат до Япония.

Сега — ново проучване, публикувано в списание Geosphere. Учените открили доказателства, че когато Каскадия се разлюлее, калифорнийският разлом Сан Андреас може да не остане спокоен. Тези две системи може да са свързани повече, отколкото сме смятали. И да предизвикат второ голямо земетресение скоро след първото.

Как учените стигнаха до това?

Изследователите взели седиментни проби от морското дъно близо до нос Мендосино в Северна Калифорния — мястото, където тези две системи се срещат под водата. Ето какво направили: земетресенията предизвикват подводни свлачища, които оставят специфични слоеве утайка. Като анализират тези слоеве, учените могат да разчетат историята на земетресенията.

Това, което открили, се нарича „двойни пластове" — утайки, показващи две земетресения в последователност. Първото отлага фини частици, а след часове или дни второто наслоява по-едър материал отгоре. Времето между тях? Минути до часове, не седмици.

Това се е случвало поне веднъж в последните 3100 години. Значи не е само теория — случвало се е.

Защо трябва да ни пука?

Нека бъда честен. Живея в Портланд. Направил съм си подготовката — комплект за спешни случаи, вода, всичко каквото трябва. Винаги съм смятал, че дори и Големия да удари, ще има поне някакво време за реакция и възстановяване преди следващата беда.

Ако това проучване е вярно, това време може да се мери в часове, а не в седмици.

Помислете какво означава това. Сиатъл, Портланд, Ванкувър — големи метрополни области. FEMA, колкото и добре да работи, ще бъде затрупан от едно земетресение с магнитуд 9.0. Представете си координиране на помощ, когато земята още трепери от втори удар, когато мостовете са повредени от първото и допълнително застрашени от второто, когато крайбрежните общности се справят с цунами и от двете събития.

Мащабът ще е безпрецедентен в историята на САЩ. Не става въпрос за възстановяване след едно бедствие. Става въпрос за едновременни катастрофи в няколко щата.

Какво правим с тази информация?

Честно? Нямам задоволителен отговор. Изследователите не казват, че ТОВА ЩЕ се случи — само че е възможно и има историческа предистория. Шансът две големи земетресения да ударят поетапно през живота ни е сравнително малък.

Но ето на какво се връщам винаги: вече знаем, че Тихоокеанският северозапад е в очакване на голямо сеизмично събитие. Знаем го от години. Тази нова информация не променя тази основна реалност — просто добавя още един слой „може би подготви се малко повече".

Може би това е хубав повод да проверите запасите си, да поговорите със семейството за планове за комуникация, най-накрая да закрепите онази библиотека към стената. Не от паника, а от същата базова разумност, която ни кара да слагаме колани или да имаме детектори за дим.

Земята си върши работата от милиарди години и не се притеснява особено за нашата инфраструктура или планове. Това е едновременно плашещо и странно успокояващо.

По един или друг начин, земята под краката ни непрекъснато ни напомня кой всъщност командва.

Ако искате да се потопите по-дълбоко в науката, можете да прочетете пълното проучване в Geosphere или да видите повече материали от Popular Mechanics. И между другото — може би е добра идея да проверите как да закрепите бойлера си. Едно от по-лесните подобрения за сигурност.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/a74033625/big-one-earthquake