Луната може да се е родила за няколко часа

Представи си това

Стоиш на млада Земя, преди около 4.5 милиарда години. Небето изобщо не прилича на днешното - няма синя атмосфера, няма познати облаци. И изведнъж от тъмнината излиза огромна скала с размерите на Марс, наречена Тейя, и СЕ ЗАБИВА в нашата планета.

За миг отломки хвръкват в космоса. Според учените - за милиони години, тези космически отпадъци бавно се слепват и образуват Луната, която виждаме тази вечер.

Но какво ще кажеш да ти призная, че нови изследвания сочат нещо съвсем различно? Целият този процес може да е отнел само няколко часа. Да, буквално - поглеждаш и изведнъж вече има луна.

Какво знаехме досега

С десетилетия наред учените следват така наречената "хипотеза за гигантското сблъсък" - идеята, че обект с размерите на Марс се удря в ранната Земя, а получените отломки накрая стават нашата Луна. Логично е. И е водещо обяснение от доста време.

Но ето къде е уловката: когато учените моделираха този сблъсък в компютърни симулации, те третираха обектите като... вода. Сякаш удряш два водни балона един в друг - течността просто се смесва. Изследователите приеха, че древната Земя и Тейя са толкова горещи и размирни по време на удара, че се държат като флуиди.

Проблемът е, че скалите не са като вода. Те са твърди. Имат структурна якост. Съпротивляват се на бъркане.

Новите симулации

Екип от Югозападния изследователски институт и Университета на Аризона реши да опита нещо различно. Те създадоха симулации, които третират тези планетни тела като истински обекти с геоложки свойства - онази якост, която реалните скали и метали притежават.

"Когато направихме симулациите, установихме, че това всъщност има значение," споделя изследователката Адийн Дентон в прессъобщение. Това е учени открит - тя на практика казва, че резултатите напълно разтърсиха старите модели.

Ключовото откритие? Температурата има огромно значение. По-горещите планетни тела всъщност са механично по-слаби от по-студените. Кой би предположил, нали?

Какво се е случило всъщност

Ето къде става наистина интересно. В зависимост от условията, които учените заложиха в симулацията - конкретно колко горещо е било всичко преди сблъсъка - резултатите са били напълно различни.

Понякога се случвало старото сценария: Тейя се разрушава, отломките летят навсякъде, и Луната бавно се формира с течение на времето от онзи диск от развалини.

Но друг път?

Цяла Луна просто се появява. За около пет часа.

Не от бавно натрупващи се отломки. Просто се формира за броени часове, почти сякаш е била извикана от космическия хаос.

Защо това променя всичко

Защото това дава на учените съвсем нов начин да определят КОГА се е случил големият сблъсък.

Виж, младите планети започват горещи и постепенно изстиват. Така че ако Луната се е формирала бавно, това подсказва по-късен сблъсък - когато нещата вече са се охладили. Но ако се е формирала бързо, за тези няколко часа? Това сочи към по-ранен, по-горещ удар.

Ето как да го видиш - намираш вкаменелост в скалата. Само дето вкаменелостта е Луната, а тя ни разказва за условията на ранната Земя, за които нямаме никакъв друг начин да научим.

Ерик Асфауг, един от изследователите, го каза перфектно: "Според новите ни резултати, мисля, че е време да преосмислим" как сме моделирали тези сблъсъци.

Какво означава всичко това

Гледаме Луната откакто хората съществуват. Пишем поезия за нея. Планираме празници около нея. Използваме светлината ѝ, за да навигираме през океаните. И въпреки това, изглежда все още не разбираме напълно как се е появила тук.

Но сега разполагаме с тези невероятни нови симулации, които подсказват, че Луната може да се е формирала за броени часове - не бавният, постепенен процес, който си представяхме.

Понякога вселената е много по-странна и по-драматична, отколкото ѝ даваме кредит.

Следващия път, когато погледнеш онази красива голяма Луна тази вечер, помни: може би се е появила по-бързо, отколкото можеш да изгледаш един маратон от сериали. И честно казано? Това я прави още по-невероятна.

Източник: ScienceDaily