Времето има три измерения? Учените с разтърсваща теория

Хайде, сложи си мисловната шапка, защото това ще те изненада.

Учени от Варшавския и Оксфордския университет публикуваха изследване, което ще те накара да погледнеш към часовника си съвсем различно. Според тях времето може да има не едно, а три измерения. Да, три.

Докато ние си мислим, че времето върви само напред — тик-так, изгрев-залез — може би вселената си играе с много по-сложна темпорална архитектура.

Ето къчета става наистина интересно

Ако времето има три измерения, тогава пространството ще има само едно. Изследователите наричат това „теорията за повече от едно бъдеще". Съзвучно име, нали? Защото намеква за нещо вълнуващо: частиците може би пътуват към множество бъдеща едновременно.

Какво знаем досега

Ейнщайн ни каза, че пространството и времето са преплетени в едно цяло — пространство-време. Това цяло има три пространствени измерения и едно времево. Логично. Можем да се движим накъдето си искаме в пространството — напред, назад, настрани. Но с времето? Само напред. Никакво пътуване във времето. И нищо не може да надмине скоростта на светлината — над 299 000 километра в секунда.

Тук обаче се намесва квантовата механика.

Света на частиците е странен

Квантовите правила управляват света на субатомните частици и тези правила са... странни. Частиците могат да съществуват на няколко места едновременно. Те се описват като „вълни от вероятност", а не като твърди топчета. А квантовото заплитане позволява на частиците да си влияят мигновено — като минава границата на скоростта на светлината.

Ето тук новата теория влиза на сцената.

Ами ако си представим другояче?

Учените зададох един различен въпрос: какво би станало, ако си представим вселена, в която по-бързо от светлината пътуване е възможно? Не за нас — ние си седим в нашата бавна вселена. Но какво, ако има наблюдатели (или частици), които вече съществуват отвъд скоростта на светлината?

За тези хипотетични свръхбързи същества всичко се обръща. Вместо три пространствени измерения и едно времево, те биха виждали три времеви и само едно пространствено. И това обръщане обяснява всичко.

Аналогията с топчето

Представи си, че хвърляш топче — то следва един път. Но ако го хвърлиш в езеро, вълните се разпространяват в множество посоки наведнъж. От нашата бавна гледна точка, тези свръхбързи частици не се държат като частици. Те действат като вълни — точно каквото показва квантовата механика.

Изследователите по същество казват, че всички онези странни квантови правила — частици на няколко места, случайни вероятности, дуалност вълна-частица — може изобщо да не са странни. Те може би са напълно естествени правила на реалност, която гледаме от погрешна скоростова перспектива.

Внимание, теоретично

Преди да си търсиш ваканция в тахионния курорт (тахионите са хипотетични свръхбързи частици), учените признават — това все още е теория. Съществуването на истински тахиони може да разбърка причинно-следствените връзки и цялото ни разбиране как причината води до следствие. Това не е малко нещо.

Защо това ме вълнува

Квантовата механика вече разтяга нашите представи за причина и следствие. Частиците си влияят мигновено на огромни разстояния. Бъдещето изглежда засяга миналото в някои експерименти. Може би вселената винаги е работела по правила, които ни се струват неинтуитивни, защото сме твърде бавни, за да видим цялата картина.

Прилича ми на герой в книга, който вижда само една страница, докато ние знаем, че цялата история съществува наведнъж.

Не знам за теб, но аз намирам нещо дълбоко обнадеждаващо в идеята, че все още не възприемаме реалността правилно. Има толкова много за откриване. И честно? Фактът, че нашата вселена може да има множество бъдеща, разклоняващи се в различни времеви посоки, е доста красив, когато се замислиш.

Вселената е по-странна, отколкото сме си представяли. И аз съм напълно за това.