Добре, трябва да ви разкажа за нещо, което напълно завладя въображението ми тази седмица, и мисля, че ще изпитате същото, след като го разгърна.
Знаете ли как във филмите пътуването във времето винаги включва някаква космическа грешка или „запъване“ на вселената? Е, оказа се, че физиците може би са открили нещо подобно — само че вместо DeLorean, достигнал скорост от 88 мили в час, говорим за малка, съвсем малка несъвършеност в самото време, която произтича от странния свят на квантовата механика.
Нека се върна назад и обясня защо това е толкова интересно.
Квантовият свят си играе по различни правила
Ако някога сте чували, че квантовата физика е странна, това е меко казано подценяване на века. В квантовия свят — сферата на атомите и частиците — нещата могат да съществуват в т.нар. „суперпозиция“. Това означава, че една частица може да бъде на множество места или в множество състояния едновременно, докато някой не я наблюдава.
Представете си монета, която е едновременно ези и тура, докато не я хванете във въздуха и не погледнете надолу.
Когато измерим или наблюдаваме квантова система, тази суперпозиция „колапсира“ в един определен резултат. Този процес се нарича колапс на вълновата функция и е стандартното обяснение в квантовата механика от десетилетия наред.
Но какво ако колапсът се случва сам по себе си?
Тук става интересно. Някои физици изследват една смела идея: какво ако колапсът на вълновата функция изобщо не изисква наблюдател или измервателен уред? Какво ако колапсът се случва спонтанно, като естествения начин на природата да „се реши“?
Тези идеи се наричат модели на квантов колапс и съществуват от 80-те години на миналия век. Но наскоро екип от физици реши да приеме един от тези модели наистина сериозно — наистина сериозно — и зададе въпрос, който намирам за изключително привлекателен:
Какво би означавало това за самото време?
Експериментът, който промени всичко (почти всичко)
Изследователите, водени от Никола Борталоти от CREF в Рим, разгледаха внимателно модел, разработен от Лайош Диоши и сър Роджър Пенроуз. Идеята им предполага, че гравитацията може да е мистериозната сила, която кара квантовите системи да колапсират в определени състояния. Представете си гравитацията, която шепне на частиците: „Хей, изберете вече една.“
Екипът изучи и друг подход, наречен Непрекъснато спонтанно локализиране (Continuous Spontaneous Localization), и за първи път откри математическа връзка между този модел и гравитационните флуктуации в самото пространство-време.
И ето най-потресаващата част: изчисленията им предполагат, че ако тези модели на колапс са верни, времето би имало вградена, макар и минимална несигурност. Не от типа на несигурността от лоши часовници или човешка грешка, а реална фундаментална граница, вградена в тъканта на реалността.
Значи... часовниците ми грешат ли?
Преди да започнете да се притеснявате, нека ви дам добрите новини.
Тази несигурност е толкова невероятно малка, че дори не е смешно. Става дума за ефект, който е „с много порядъка под всичко, което можем да измерим в момента“, според изследователя Каталина Курчеану.