Добре, трябва да спрате за секунда. Буквално. Сега помислете колко дълго ви се стори тази пауза.
Вероятно току-що сте преживели около една секунда време. Може би малко повече, може би малко по-малко. Но ето нещо невероятно, на което се натъкнах наскоро: същата тази секунда? За една пчела тя може да изглежда като мъчително бавна, разтегната вечност. А за една охлюв? Е, охлювът вече е забравил, че изобщо е станало нещо.
Знам, знам — звучи като нещо от някой сюрреалистичен сън или лошо написан научнофантастичен филм. Но ме последвайте, защото науката зад това как различните животни възприемат времето е завладяваща и може би ще промени начина, по който гледате на всяко същество, което виждате да се движи, жужи или се плъзи наоколо.
И така... Какво точно е „времеви пейзаж“ (timescape)?
Изследователи от доста престижни институции (включително Университета в Съсекс, Лондонския икономически университет и нещо наречено CIFAR в Торонто) наскоро публикуваха изследване, което ни запознава с напълно нова концепция: времеви пейзаж (timescape).
Представете си го така. Всички знаем, че различните животни имат различни сетива — кучетата миришат по-добре, орлитета виждат по-далеч, прилепите чуват честоти, които ние дори не можем да си представим. Но ето нещо, за което никой не говори достатъчно: самото време също се възприема по различен начин. Времевият пейзаж е, по същество, временното „отпечатък“ на съзнанието на едно животно. Това е начинът, по който това същество преживява потока, ритъма и продължителността на собствената си реалност.
Всеки момент, който преживявате, се състои от безброй малки преживявания, сшити заедно. Скоростта, с която вашият мозък ги сшива? Това е вашият времеви мащаб. И о, боже, тази скорост варира невероятно в животинския свят.
Любовната история на светляците, която е всъщност светлинна илюзия
Искате ли да видите времеви пейзаж в действие? Вземете една стъклена кутия и излезте навън при здрач, защото ще ви разкажа една от най-романтичните (и леко хитри) любовни истории в природата.
Мъжките светляци имат една задача: да впечатлят дамите. И те го правят, като мигат с малките си биолуминесцентни задни части в определени модели. Тук идва странното. Учените сега вярват, че женските светляци преживяват нещо, наречено „вниманиелен пропуск“ (attentional blink) — което означава, че когато „най-горещият“ мъжки в района мигне, женската буквално не може да види следващите мигания на неговите ривали за частица от секундата.
Така докато вие стоите там и гледате това, което изглежда като хаотична, красива симфония от светлини, женският светляк вижда нещо съвсем различно. Тя вижда лидера, след което — само за малка част от своята възприемана секунда — нищо. Сякаш той има суперсила, за която дори не подозира.
Как ви звучи този обрат в сюжета?
Охлюви в забавен режим, пчели в ускорен режим
Нека ви дам още няколко примера, защото буквално не мога да спра да мисля за това.
Охлюви. Нашите лигави малки приятели с черупки имат зрение, което се обновява с ледническа скорост (игра на думи, задължително!). Ако някога сте наблюдавали охлюв да се приближава към лист салата, знаете какво имам предвид. Цялото им съществуване се движи с темпо, което би направило ленив да изглежда като гонкач. Но ето и прекрасната част: техният бавен времеви мащаб има пълен смисъл за техния начин на живот. Те не трябва да реагират бързо, защото... е, те са охлюви.
Пчелите, от друга страна, жужат неистово от църе на църе, и тяхната визуална система отразява този хаос. Зрението им се обновява бързо, което означава, че светът фактически се движи в това, което на нас би ни изглеждало като забавен режим. Представете си да гледате колибри в реално време, а след това си представете как пчелата вижда същата тази птица — вероятно просто се плъзга лениво във въздуха, сякаш има цялото време на света.
Това повдига въпрос, който буквално ме държи будни през нощта: какво е „истинската“ скорост на реалността? Съществува ли обективен темп, с който вселената обработва себе си? Или реалността е напълно субективна, филтрирана през уникалния времеви мащаб на всяко същество?
Нямам отговор и, честно казано, мисля, че това е прекрасно.
Съществата от дълбокото море, живеещи в вечен здрач
Задръжте шапките си, защото се спускаме в тъмнината — и то наистина тъмна.
Съществата в абисоналната зона (онзи невероятно дълбок слой на океана, където слънчевата светлина никога не е достигала) са се развили с изключително ниска времетна резолюция. Те не трябва да реагират на бързи движения, защото... натам почти нищо не се движи толкова бързо. Те са оптимизирани за най-слабите проблясъци на биолуминесценция, улавяйки светлинни сигнали, които ние дори нямаше да регистрираме като съществуващи.
Сега сравнете това с черния огнен бръмбар, който може да открие пламък от почти 50 мили разстояние. ПЕДЕСЕТ МИЛИ. Тези малки създания имат толкова невероятно висока времетна резолюция, че могат да усещат трептенето на огън, преди вие дори да сте усетили миризмата на дим. Цялата им нервна система е изградена за скорост, което повдига интересен въпрос: какво би станало, ако пренесете черния огнен бръмбар в света на светляците? Ще вижда ли миганията като замръзнали кадри? Или всичко ще изглежда като размазана петно?
Защо всичко това е важно?
Ето тук ставам малко философ:
Изследователите зад тази концепция предполагат, че разбирането на времевите пейзажи би могло да ни доближи до разбирането на това как всъщност е да бъдеш друго същество. Не само какво виждат, миришат или чуват, а как преживяват самото съществуване.
Векове наред сме питали: „Какво е съзнанието?“ Това е въпрос, с който философи и учени се борят безкрайно. Но може би сме задавали грешния последващ въпрос. Вместо само да питаме „Какво възприема това животно?“, трябва също да питаме „Колко бързо възприема това животно?“
Защото времето не е просто нещо, което ни се случва. То е нещо, което ние активно конструиме, момент по момент, в мозъците си.
Моето заключение (и защо трябва да ви е грижа)
Вижте, аз не съм учен. Аз съм просто някой, който намира природата за абсолютно смиряваща, и тази концепция ме удари като влак.
Всеки път, когато погледнете едно животно, вие гледате същество, което обитава малко по-различна вселена. Същият залез не е същият залез за една пчела. Същото представление на светляците не е същото шоу за един охлюв. Реалността не е фиксирана вещ — тя е живо, дишащо, временно променливо преживяване.
И честно казано? Това ме кара да се чувствам доста свързан с всяко жужещо, пълзящо или плъзещо нещо на тази планета. Всички просто се опитваме да разберем един и същ вселенски ред, филтрирайки го през нашите собствени уникални времеви мащаби.
Така че следващия път, когато видите охлюв да се движи бавно по пътеката ви, може би не бързайте. От негова гледна точка, вие сте този, който се движи невероятно бързо, прескачайки през реалността като някакъв свръхестествен спринтьор.
Всички просто даваме всичко от себе си с времевия мащаб, с който разполагаме.