Тенисът, който промени медицината
Представи си, че си на корт. Държиш ракета, топката лети към теб. Сега си представи само движението – как обръщаш тялото, как размахваш ръка и чуваш удара. Звучи просто, но този мислен експеримент се оказа ключът към голяма научна промяна.
През 2006 г. неврологът Адриан Оуен откри, че ако помоли пациенти да си представят тенис, докато лежат в скенер, мозъкът им реагира. Апаратът показва активност точно в онези зони, които се включват при реална игра. Това доказва, че човекът все още е буден, макар да не може да помръдне.
Първоначално лекарите смятаха, че ако пациентът не реагира, значи не е в съзнание. Оуен показа, че това не е вярно.
Когато тялото ти е затвор
Заключеният синдром е състояние, при която мозъкът работи, но няма никаква връзка с мускулите. Човекът може да мисли, да запомня, да чуват и да разбира. Просто не може да говори или да помръдне.
Това обикнован след инсулт или тежко нараняване на мозъчния ствол. Съобщенията от мозъка не достигат до тялото. Някои пациенти могат да мигат или да движат очите, но в най-тежките случаи няма никаква връзка с външния свят.
Лекарите ги преглеждат и говорят пред тях, като че ли никой не чува. Това е ужасно за хората, които са напълно будни.
Какво се промени
С откритието на Оуен лекарите започнаха да проверят всеки пациент, който изглежда в безсъзнание. Тенисът се превърна в тест – ако мозъкът реагира на мисълта за играта, значи човекът е буден. Това е спасило много жизни и дало надежда на семействата.
Тестът вече е част от рутинната практика в много болници по света.
Различните видове „затвор“
Не всички пациенти, които изглежда са заключени, имат точно заключен синдром. Понеже изследвания от 241 души показаха, че 60 от тях са бимат, но само някои от тях са точно заключен синдром. Други имат сходни състояния, но от различни увреждания на мозъка.
Това е важно, защото трябата да разпознаем точно кой е състоянието, така че да можем да помогнем по-добре.
Какво чувстват пациентите
Много хора мислят, че такава парализа прави живота непоносим. Но изследване показа, че 72% от заключените пациенти са доволни от живота си. Те имат връзки с хората и намерение за цел.
Това показt, че съзнанието и радостта не изчезват при парализа.