Очите като прозорец към душата

Нещо ме смая, докато четях това изследване: учените могат да наблюдават развитието на депресията при деца само като следят накъде гледат очите им.

Знам, звучи като от научно-фантастичен филм. Но изследователи от Университета Бингемтън направиха нещо наистина впечатляващо. Те откриха, че начинът, по който децата реагират на емоционални лица – усмихнати, тъжни, гневни – може да даде ключови сигнали за тяхното психично здраве.

Какво точно откриха?

Екипът проследи 242 деца в продължение на две години. На всеки шест месеца ги викаха за прегледи. Малчуганите сядаха пред екрани с двойки лица – едно неутрално, едно с изразена емоция. Учените използваха технология за проследяване на погледа, за да видят точно къде се насочва вниманието на децата и колко дълго се задържат там.

Резултатите? Наистина отварят очи (и думата „очи" тук е умишлена).

Ето какво е интересното: депресията не засяга всички деца еднакво. Много зависи от това дали имат семейна история на депресия.

За децата със семейна история

Сред децата, чиито майки са имали депресия, нарастващите симптоми на депресия бяха свързани с повече внимание към тъжните лица. Помислете какво означава това – сякаш депресията създава гравитационно привличане към тъгата.

Д-р Брандън Гиб, ръководител на изследването, каза така: „За тези, които вече са в риск, колкото повече тези деца изпитват депресия, толкова повече губят способността си да отклонят вниманието си от тъжните неща около тях."

Тежко. Тази мисъл ме докосна. Идеята, че депресията може да хване вниманието на човека върху неща, които го карат да се чувства по-зле? Това е жесток омагьосан кръг.

Водещата изследователка Кели Гейр има интересна теория защо се случва това: децата, чиито майки имат депресия, са изложени на повече тъжни лица по време на взаимодействие с родителите си. Затова когато тези деца изпитат депресия сами, тъжните лица стават особено „изпъкващи" – просто се открояват повече и привличат вниманието по-лесно.

За децата без семейна история

При децата с по-нисък риск картината беше съвсем различна. Когато тези деца показваха нарастващи симптоми на депресия, не се залепваха върху тъжните лица. Вместо това започваха да обръщат по-малко внимание на усмихнатите лица.

Гиб го нарича ерозия на „предпазен фактор" – естествената склонност да забелязват и оценяват позитивни неща бавно изчезва.

Защо това е толкова важно?

Ето какво прави това изследване наистина революционно: за първи път се доказва, че депресията и моделите на внимание се влияят взаимно с времето. Не става въпрос само депресирани деца да гледат повече тъжни лица – или гледането на тъжни лица да прави децата депресирани. Това е двупосочна улица, затворен цикъл, който може да се развие в двете посоки.

И всичко това се случва в детството, когато мозъците ни все още се развиват и са по-податливи.

„Можем да хванем нещата докато се развиват, вместо да ги изучаваме едва когато вече са се стабилизирали", казва Гиб.

Това ми дава много надежда. Ако можем да разпознаем тези модели рано – докато навиците за внимание на децата още се формират – може би ще има възможности за намеса. Бъдещи лечения може да помагат на децата да укрепват способността си да забелязват щастливи неща. Или да ги учат да пренасочват вниманието си от тъжни изражения, преди депресията да пусне корени.

Какво следва?

Екипът продължава да следи тези деца в юношеството, за да види дали тези модели на внимание всъщност предсказват кой ще развие клинична депресия по-късно. Това е истинският тест: гледането на тъжни лица причинява ли депресия, или е просто симптом?

Искрено съм любопитен да разбера.

Това, което не спирам да мисля, е как това променя разговора за превенция на психичното здраве. Не става въпрос само за терапия или лекарства – скоро може да разполагаме с инструменти, които ни помагат да разберем точно как детският мозък обработва емоционалния свят около тях.

Понякога най-малките наблюдения – като кое лице привлича погледа на детето – могат да разкрият най-големите истини за това, което се случва в тяхната глава.

Източник: ScienceDaily - Scientists found an early depression clue hidden in children's eyes