Кой ли още е искал това парче земя?
Ето ти нещо за размисъл: караш по магистрала в югозападна Германия, сигурно около 200 км/ч (съвсем легално, без критики), и под гумите ти е... още една магистрала. Построена преди около 2000 години от хора с сандали.
Примерно това се случи на работниците, които ремонтираха А8 край малкото селце Дракенщайн. Просто си разширяваха пътя от четири на шест ленти — съвсем обикновена работа — когато някой попита: "Какво прави този бял варовик тук?" Отговорът: не било геологическа случайност. Бил е римски инженерен проект.
Екипът за разкопки наскоро разкри около 90 метра от древния Алблимес — път, и нека ти кажа, наистина си заслужаваше. Бял юрски варовик, подреден в правилни редове — точно онова натрапчиво римско качество, което направи пътищата им най-добри в античния свят. Някой е бил много взискателен към пътната настилка преди 20 века.
Защо този път е бил важен
Алблимес не е бил някоя селска пътека между колиби. Това е била главната артерия между римските крепости в Ротвайл и Хайденхайм ан дер Бренц, пресичаща цялото Швабско Албско плато. И римляните не са избрали този маршрут на случаен принцип — теренът буквално им го е поднесъл на тепсия.
Швабското Албско плато е дълъг, интересен район, простиращ се на над 200 километра в южна Германия. Има си характер — хълмове, долини, всичко необходимо. Римляните, като добри военни стратези, видели терена и казали: "Тук ще градим крепости и ще ги свържем с пътища."
Пътят най-вероятно е построен по времето на император Веспасиан (69-79 г. сл. Хр.). Сметни колко: тази магистрала е по-стара от сегашната с около 1950 години. И все пак, ние пак си пробиваме път през същата природна пътека.
Но това не е всичко
Находките са всъщност най-хубавата част. Археолози от две специализирани фирми — фодилус и АрхеоБВ — методично ровят из обекта и са открили наистина впечатляващи неща:
- Римска монета, вероятно с лика на император Домициан
- Железни обувни пирони от римски военни ботуши (представи си какви истории могат да разкажат тези подметки)
- Погребален съд от късната бронзова епоха — значи хора са живели тук много преди римляните да се появят
- Бронзова топчеста фибула (модата явно е била важна дори преди 2000 години)
- Следи от келтско селище
Това последното ме развълнува най-много. Не говорим само за римска история. Говорим за пластове човешко присъствие — първо келти, после римляни върху тях, а сега ние. Прилича на най-търпеливата археологическа торта в света.
Д-р Рене Воленвебер от Държавната служба за опазване на паметниците каза много хубаво: "Хората тук, в Швабското Албско плато, заслужават да научат за културната си история." И по принцип е прав. Това не е само историята на Германия — това е нашата история. Хората са се движили, строили и оставяли следи на това място от хиляди години.
Ето кое ме побива наистина
Екипите са обработили около две трети от обекта и се надяват да открият следи от пътна станция — нещо като римска бензиностанция, където пътниците са можели да поправят каруци, да сменят конете или просто да хапнат. Представи си един паркинг, но с тоги.
Но ето какво наистина ме впечатли: главният археолог, д-р Воленвебер, отбеляза, че "планировката на съвременните големи пътища не е случайно свързана с историческите комуникационни линии." В много случаи, каза той, "географията диктува същите естествени коридори, които римските инженери вече са използвали."
Помисли върху това.
Римляните погледнали този терен, преценили най-практичния маршрут и построили пътя си там. И сега, около 2000 години по-късно, ние разширяваме автомагистрала през същия коридор. Теренът не се е променил. Логиката не се е променила. Може би имаме по-добри машини и по-модерни материали, но що се отнася до мястото, където трябва да минава пътят — римляните просто са го улучили.
Има нещо едновременно смирено и странно успокояващо в това. Не сме чак толкова различни от тях. И ние, и те сме искали бързо и ефективно да стигнем от точка А до точка Б. И двамата сме уважавали — съзнателно или не — онова, което земята ни е казвала.
Защо е важно
Знам какво си мислиш: "Яка история, но защо да ме е грижа за някакви стари камъни?" Справедлив въпрос.
Ето защо: историята не е мъртва. Тя буквално е под краката ни. Всеки път когато копаем, всеки път когато разширяваме, имаме шанс да научим нещо ново за това кой сме били. И което е по-важно — тези открития ни напомнят, че сме част от много по-дълга история.
Римляните построиха пътища, които издържаха хилядолетия. Създадоха селища, които пораснаха в съвременни градове. Направиха инфраструктурни мрежи толкова ефективни, че в някои случаи и до днес ги използваме като образци. Това не е просто история — това е инженерно наследство.
И ето кое е красивото: съвременните археолози не се борят срещу прогреса. Работят заедно с него. Държавната служба за опазване на паметниците гледа на тези разкопки не като на пречки пред развитието, а като на негови съществени спътници. Инфраструктура и опазване на наследството, ръка за ръка.
Когато разширението на А8 най-накрая приключи, колите ще прелитат през платото точно както римските легиони някога са марширували. Но сега, всеки, който кара през тези места, ще знае — дори подсъзнателно — че тази земя винаги е била кръстопът. Място, където хората идват, строят и оставят следите си.
И може би, съвсем може би, някой след 2000 години ще изкопае парче от нашата магистрала и ще се чуди на нас.
Източник: Popular Mechanics — Engineers Widening an Autobahn Just Unearthed a Roman Superhighway