Мястото, където "сухо" е меко казано
Нека ви представя нещата. Атакама в северно Чили не е просто суха — тя е космически, планетарно суха. Някои части на пустинята не са виждали и капка дъжд откакто се води статистика. Учените направо тестват марсоходи тук, защото условията са толкова екстремни.
И така, когато ви кажа, че това място наскоро беше покрито със сняг, а после и проля дъжд, който беше буквално десет пъти повече от това, което обикновено пада за цяла година... да, чувам как си казвате "какво?".
Какво се случи
През август 2026 г. серия от зимни бури връхлетяха северно Чили и те не си играеха. Сателитни изображения от NASA's Landsat 8 и 9 показаха драматични преди-и-след кадри — платото Чаджантор напълно побелено.
Това високопланинско място е дом на ALMA — Големия милиметър/субмилиметров масив в Атакама — един от най-мощните радиотелескопи, които хората са построявали. Когато снегът и ветровете с ураганна сила удариха, ALMA направи това, което всяко разумно оборудване за милиарди долара би направило: сви се в очакване на бурята.
Но тук започва най-лудото. Втора буря премина през края на август и разпредели сняг из цялата пустиня — от Андите на изток чак до Тихия океан. Близо до пристанищния град Антофагаста. Това НЕ бива да се случва. Никога.
Какво, по дяволите, го причини?
Учените имат име за това: блокиращи ниски. Това са нискоефективни системи, които просто се откъсват от струйното течение и тръгват да се скитат където не им е мястото. Представете си го като метеорологична система, която се е загубила по пътя и случайно е пристигнала там, където не е поканена.
Но това конкретно събитие имаше и допълнителни необичайни съставки. Според Рене Гарсеод, атмосферен учен от Чилийския университет, системата, която причини августовската буря, се откъсна от изключително голяма падина — говорим за метеорологичен модел, простиращ се върху огромна част от Южното полукълбо.
Сложете това заедно с доста влага от крайбрежието и изведнъж имате дъжд и сняг на места, където валежите може да паднат веднъж на десетилетие. Гарсеод нарече количествата дъжд "рядко виждани в иначе изключително сухата област".
Наистина ли валя толкова много?
О, да. В крайбрежното селище Талтал паднаха близо 40 милиметра дъжд само за три дни. За сравнение — това е приблизително десет пъти повече от обичайните им валежи за цялата година. За три дни.
Не знам как е при вас, но аз доста щях да се притесня, ако моят роден град премине от получаване на може би 4 мм дъжд на година към внезапно получаване на 40 мм за по-малко от седмица. И точно това се случи.
Последиците бяха сериозни. Кални потоци и внезапни наводнения връхлетяха части от северно Чили. Хиляди хора бяха засегнати. Стотици домове пострадаха сериозно. Това не беше просто любопитна метеорологична случка — ставаше дума за истинско природно бедствие.
Ел Ниньо ли е виновен?
Гарсеод сочи познатия виновник: Ел Ниньо. Когато условията на Ел Ниньо са активни, тихоокеанската система за високо налягане, която обикновено поддържа сухо над северно Чили, отслабва. В същото време блокиращо високо налягане е по-вероятно да се формира близо до южния край на Южна Америка.
Какво означава цялата тази атмосферна разместване? Измества се пътят на бурите по-близо до екватора, което прави много по-лесно мощни метеорологични системи да достигнат до области, които обикновено са упорито, упорито сухи.
Така че августовските бури не бяха напълно случайни — те бяха част от модел, който става все по-чест с отслабването на Ел Ниньо.
Какво ни говори това
Ето какво ме впечатлява в тази история. Ние сме склонни да мислим за пустините като за тези неизменни, вечни пейзажи. И в много отношения те са — Атакама е невероятно суха от милиони години.
Но климатът не е статичен. Метеорологичните модели се променят. Това, което някога беше събитие веднъж в поколение, може да се превърне в нещо, което виждаме на всеки няколко години. Правилата, които направиха Атакама толкова суха, все още са тук, но те се избутват встрани от по-големи, по-мощни сили.
Това е добро напомняне, че дори най-екстремните места на Земята не са имунизирани срещу промяна. И честно казано? Гледането как пустиня получава сняг и после обилен дъжд ме кара да се чудя какви други "невъзможни" неща може би ще започнат да се случват по-често.
Едно нещо е сигурно: хората от ALMA ще следят метеорологичните прогнози много по-отблизо отсега нататък.
Източник: ScienceDaily — https://www.sciencedaily.com/releases/2026/09/260901010709.htm