Динозавровата стойка, която работи само в младежките години

Представете си млад динозавър, голям колкото слон. Внезапно се изправя на задните си крака. Сякаш репетира за филм с чудовища. Оглежда върховете на дърветата за сочни листа. Държи позата дълго. Но след няколко години? Когато е вече огромен? Невъзможно. Стойката става мъка като обувки на тесно.

Това не е фантастика. Палеонтолозите току-що го разбраха. Става дума за дългокрали динозаври от Южна Америка. Преди милиони години.

Двамата герои: Уберабатитан и Нойкензаурус

Два sauropoda от края на Кредата. Преди около 66 милиона години. Единият – Уберабатитан от Бразилия. Другият – Нойкензаурус от Аржентина.

Sauropodите са онези гиганти от документалките, нали? Е, тук не точно. Тези са от по-малките. 26 метра дълги. Две автобусни дължини. Но спрямо братята си – истински джуджета.

Сега за трюка: като малки те лесно се изправят. Като големи? Физиката не позволява.

Как учените симулираха динозаври на компютър

Не са гледали само фосили и клатели глави. Използвали са FEA. Това е компютърна техника за инженери. Проверява мостове и сгради срещу земетресения.

Сканирали бедрени кости от седем вида sauropodi. Направили 3D модели. Пуснали симулации. Колко стрес понася костта на задни крака?

Като игра: герой балансира на една крак с раница. Компютърът вижда къде се напрегва и пада ли. Същото, но с древни влечуги.

Физиката на растежа

Резултатите? Малките Уберабатитан и Нойкензаурус са перфектни за изправяне. Костите им разпределят теглото идеално. Мускулите издържат.

Големите? Могат, но е ад. Като планк часове наред. "Неприятно е", казва главният учен. Взрослите го правят рядко. Когато са гладни или искат да впечатлят.

Защо изобщо се изправят?

Защо мъка за листа? Ето защо:

По-добри храни: На четири крака не стигат високо. Изправени – върхове на дърветата. Като бисквити от горния рафт.

Страх: Изглеждат огромни. Добре срещу хищници.

Любов: Може би за ухажване. "Виж ме какъв съм!"

Какво липсва в проучването

Учените са честни. Не са включили хрущяли в ставите. Те омекотяват ударите. Очите също – опашката може да е като трета опора.

Реалността е някъде по средата. По-лесно от симулациите. Но фактът стои: малките са по-добри в това от големите.

По-широката картина

Това показва: еволюцията не е права линия. Малките са по-ловки. С възрастта се променяш. Горилите скачат като тийнейджъри. Възрастните – не.

Също така – технологиите ни дават отговори. Не само кости. Физика на компютър. За животни от преди 66 милиона години.

Страхотно, нали?