Ето една забавна история, която вероятно ще ви се стори позната.
Наскоро се опитах да намеря статия от списание Science Advances (тези брилянтни хора зад едно от любимите ми списания с отворен достъп). Статията имаше привлекателно заглавие, препращаше към fascиниращи изследвания и наистина бях развълнуван да навляза в детайлите.
Тогава се случи следното: страница, която ме молеше да докажа, че не съм робот. Добре, виждал съм подобни неща преди. Но после просто... продължи. Проверка от Cloudflare. Сигурностни проверки. CAPTCHA, която ме накара да се почувствам така, сякаш ми трябва диплома по компютърни науки, само за да докажа, че съм човек.
И честно казано? Това ме натъжи малко.
Иронията на затворената наука
Ето в какво е проблемът – живеем в ера, в която учените постигат невероятни пробиви. Климатични изследвания, медицински открития, космически изследвания – каквото и да си представите, някой го проучва. Но някъде между извършеното изследване и публичното му разбиране постоянно се натъкваме на тези абсурдни бариери.
Статията, която се опитвах да прочета? Тя има DOI, което означава, че е реална, публикувана научна работа. Не е класифицирана информация или военна тайна. Това е изследване, което вероятно е написано, за да бъде прочетено.
Но явно, за да я прочетете, трябва или:
- Да имате институционален акаунт (т.е. да работите или учите в университет)
- Да платите солидна сума за достъп до една единствена статия
- Или по някакъв магически начин да преминете през всякаква проверка, която уебсайтът ви подлага
Нито една от тези опции не ми се струва особено „отворена“.
Какво означава това за любопитните умове
Говоря с много хора, които искат да научат повече за науката. Учители, студенти, журналисти, любители и просто истински любопитни хора. И най-честото оплакване, което чувам, не е, че науката е твърде сложна – а че нямат достъп до нея.
Замислете се за секунда. Най-голямата пречка пред научната грамотност не е трудността на концепциите. А това, че пазачите на вратите са направили умишлено трудно дори започването на обучението.
Разбирам защо съществуват някои от тези системи. Списанията имат оперативни разходи. Трябва да се плаща за сървъри. Рецензирането не е безплатно. Не твърдя, че трябва просто да отворим всичко без никаква инфраструктура.
Но със сигурност можем да направим нещо по-добро от „докажете, че сте човек, като кликнете върху всички пожарни кранове“.
Добрите новини (да, има такива)
Научната общност все повече осъзнава този проблем. Списания с отворен достъп като Science Advances всъщност са част от решението – те правят изследванията безплатно достъпни, което наистина ценя.
Проблемът са системите за верификация, които понякога все още пречат, дори за легитимно съдържание с отворен достъп.
Някои алтернативи, които действително работят:
- arXiv.org – предпринтирани статии по физика, математика, компютърни науки и други, напълно безплатни
- PubMed Central – биомедицински и изследвания в областта на науките за живота с пълен достъп до текста
- Институционални хранилища – много университети позволяват на публиката достъп до работата на своите изследователи
- **Директно изпращане на имейл