Защо природата не измисли „динозаври-хомячета"?

Трябва да си призная — този въпрос ме измъчва от известно време

Всички знаем, че динозаврите са били огромни. Наистина, невероятно огромни. Тиранозавърът рекс, невероятно дългошийките апатозаври — създания, за които „голямо" си е чиста подценка.

Но ето какво ме тормози: защо динозаврите никога не поеха в другата посока? Защо не сме имали техни версии на хамстери или микроскопични динозаври, големи колкото врабчета, тичащи из креда?

Сериозно, помислете си. Днешният свят е доминиран от малки създания. Около 75% от бозайниците са миниатюрни — мишки, земеровки, тези дребосъци. Почти 90% от птичите видове? Също толкова малки. Най-малката птица — колибритото, тежи едва 1,75 грама. Като захарно кубче, буквално.

А най-малкият нептичи динозавър, който познаваме, е тежал около 450 грама — колкото едър заек.

Това е разлика от над 200 пъти.

Учените наричат това „долна граница на размера". Харесва ми този начин да се формулира нещата. Винаги говорим как динозаврите станали толкова гигантски, но никой не питал за пода. Имало ли е нещо, което да ги е спирало да се смаляват?

Празнината във фосилните записи

Тук става интересно. Сигурно си мислите: „Е, може би са съществували малки динозаври, просто не сме ги открили." Логично предположение. Крехките малки кости не се фосилизират толкова добре, колкото здравите големи.

Но ето работата — изследователите (от Американски природонаучен музей и Принстон) проверили находищата. Намерили миниатюрни бозайници, дребни гущери, малки земноводни — всякакви дребни създания, запазени заедно с динозаврите.

Ако е имало динозаври на мини размери, щяхме да открием следи. Явно — не.

Какво ни казват моделите

Учените изградили математически модели, за да разберат как телесният размер се развива при различни животни. Идеята е елегантна: естественият подбор трябва да благоприятства размери, при които животните ефективно превръщат храната в потомство. Енергия навлиза, малки излизат — сметката дава предвидими диапазони.

Когато тествали модела при бозайници, птици и костенурки — работел перфектно. Предвиждал размерите доста точно.

Но при динозаврите — пълен провал.

При каквито и физиологични условия да пробвали, моделите сочели: „Динозаврите са можели да станат доста по-малки." А те — не. Нещо друго се намесвало.

Това „друго" изглежда е екологията — сложната мрежа от конкуренция, хищници и свободни ниши.

Теорията за „намесата" на бозайниците

Тук историята става наистина забавна. Или тъжна — зависи от гледната точка.

Ранните бозайници вече били малки и многобройни по времето на динозаврите. Заели онези миниатюрни ниши — миша големина, насекомоядни, семеядещи роли. И според изследването, те ефективно блокирали динозаврите да навлязат в тези пространства.

Представяте ли си: искате да наемете апартамент, но някой вече е подписал договор за всички малки студиа в града. Явно се налага да търсите по-голямо.

Учените го формулират прекрасно: „Динозаврите попречили на бозайниците да еволюират към големи размери... а бозайниците от своя страна попречили на динозаврите да станат малки." Невероятен екологичен танц в продължение на милиони години. И чак сега оценяваме едната му страна.

Изключението, което потвърждава правилото

Разбира се, една група се изплъзнала напълно: птиците.

Птиците еволюирали от динозаври, а днес има колибрита, по-леки от кламер. Как са пробили бариерата?

Учените предполагат: след масовото измиране, заличило нептичите динозаври, птиците получили свобода да експериментират с миниатюрни размери. Нишите внезапно се освободили. Птиците се разнообразили диво и днес виждаме невероятния диапазон — от обикновени врабчета до странстващи албатроси с размах на крилата по-голям от ръста на баскетболист.

Защо ни интересува

Намирам това за вълнуващо, защото ни напомня, че еволюцията не е просто отделни белези да стават по-големи или по-малки. Става дума за екосистеми, конкуренция и ограничения, за които може би никога не сме се замисляли.

Гледаме фосилите на динозаври и виждаме великани. Но истинската история може да се крие в пространствата, които те не можели да запълнят — миниатюрните създания, които така и не станали.

Така че когато следващия път видите дребно влечуго да подтичва по тротоара или колибри да кръжи пред прозореца ви — отделете миг да оцените какво е можело да бъде. В друга реалност тези миниатюрни ниши можеха да бъдат заети от миниатюрни динозаври.

Оказва се, че природата имала други планове.