Какво всъщност знаем за храната, с която се храним?

Да си призная нещо. Години наред четях етикетите на продуктите, следих макросите и се чувствах виновна за всяко парче пица. Но онова, което наскоро разбрах, ме срина напълно: всъщност не знаем почти нищо за храната.

Наука, която не знае много

През 2003 учените празнуваха, че са разчели целия човешки геном. Обещанието беше голямо – най finally щяхме да разберем от какво боледуваме и как да се излекуваме. Само че след няколко години стана ясно нещо неприятно: генетиката обяснява само около 10% от риска от заболявания. Само десет процента! Останалите 90% идват от средата ни, а храната играе огромна роля.

Помислете върху това число. Лошата диета е свързана с около един на всеки пет смъртни случая при възрастни. В Европа почти половината от сърдечните заболявания водят началото си от това какво ядем. Десетилетия наред ни заливат със съвети – мазнини, сол, захар – а болестите, свързани с храненето, продължават да растат. Липсва нещо fundamental.

Ядем почти на сляпо

Тук започва най-интересното. Дълго време науката за храненето работеше с проста картинка: храната е гориво, а хранителните вещества са градивните елементи. Протеини, въглехидрати, мазнини, може би 150 известни витамина и минерала. Чисто и просто.

Само че нещата съвсем не са толкова прости. Учените вече смятат, че диетата ни доставя над 26 000 различни химични съединения. Двадесет и шест хиляди! Съединения, които поглъщаме всеки ден, но почти не сме изследвали.

Някои учени наричат това "хранителна тъмна материя" – и наистина ми харесва този израз. Същото чувство на учудване, докато гледам звездите.

Защо аналогията с космоса е толкова точна

Астрономите знаят, че около 27% от вселената е тъмна материя. Не излъчва светлина, не може да се види директно, но гравитационните ѝ ефекти доказват съществуването ѝ. Тя е там, влияе на всичко, напълно невидима за уредите ни.

Хранителната наука е изправена пред нещо подобно. Ядем тези хиляди съединения всеки ден, но що се отнася до изследванията и разбирането – те са невидими. Нямаме идея какво правят повечето от тях в телата ни. Някои може да ни лекуват. Някои може да ни вредят. Просто не знаем.

Всеки път когато ядеш, всъщност правиш химически експеримент със себе си с милиони променливи, дори не сме ги идентифицирали.

Наука, която дава надежда

Но тук идва хубавата част – учените не се предават. Появява се цяло ново поле наречено "фудамомика", което съчетава геномика, протеомика, метаболомика и нутригеномика. По същество е хранителната наука с огромна upgrade – гледа как храната взаимодейства с цялата ни биологична система, а не само с отделни хранителни вещества.

Откритията са невероятни.

Вземете средиземноморската диета – плодове, зеленчуци, зехтин, риба, пълнозърнести храни. Свързана е с намален риск от сърдечни болести, но никой не разбираше защо работи толкова добре. Сега учените намират线索.

Има една молекула наречена TMAO, която се произвежда когато чревните бактерии разграждат съединения от червено месо и яйца. Високите нива на TMAO са свързани с повишен риск от сърдечни болести. Но ето я интересната част – чесносът съдържа вещества, които блокират производството на TMAO. Така една и съща храна може да повиши риска в един контекст и да го намали в друг, в зависимост с какво друго ядеш.

Червата ти са като втори мозък

Става още по-сложно (но по много готин начин). Чревните бактерии не просто смилат храната – те я превръщат в съвсем нови химикали, които могат да повлияят възпаления, имунитет и метаболизъм.

Например елагиновата киселина се съдържа в различни плодове и ядки. Когато стигне до дебелото ви черво, бактериите ви я превръщат в уролитини. Те помагат на митохондриите ви да останат здрави – а митохондриите са тези малки централи, които произвеждат енергия във всяка клетка на тялото ви.

Така че да изядеш шепа горски плодове може да изглежда просто, но вътрешно стартираш цяла каскада от химични реакции, които влияят на клетъчното ви здраве по начини, които само започваме да разбираме.

Дори диетата на баба ти има значение

Ето нещо, което ме впечатли много: диетата ти може да засяга не само теб, а и децата ти, дори техни деца. Това е заради епигенетиката – промени в начина, по който гените работят, без да се променят самите гени.

През Втората световна война бременни жени в Холандия преживяха тежък глад. Години по-късно учените откриха, че децата им – изложени на глад в утробата – са с по-висока вероятност да развият сърдечни болести, диабет тип 2, дори шизофрения като възрастни. Причината? Диетите на майките им бяха променили как се експресират гените им, и тези промени се задържаха десетилетия.

Хранителните навици на пра-пра-баба ти може би все още влияят на здравето ти днес. Със сигурност дава храна за размисъл.

Картографиране на непознатото

Какво се прави по всичко това? Проекти като Foodome Project сега се опитват да каталогизират тази огромна химическа вселена. Вече са идентифицирали над 130 000 молекули, свързвайки хранителни съединения с човешки протеини, чревни микроби и болестни процеси.

Целта им е да изградят пълна карта на взаимодействието между диетата и тялото – не просто "тази храна има витамин С", а цялата мрежа от взаимодействия, която определя дали нещо помага или вреди.

Надеждата е, че това най finally може да отговори на въпроси, тормозили хранителната наука с години. Защо една и съща диета работи за някои хора, но не и за други? Защо определени храни предотвратяват болести в някои ситуации, но ги насърчават в други? Можем ли да разработим нови лекарства или функционални храни на базата на specific молекули?

Какво означава това за теб?

Honest? Трябва да сме малко по-смирени относно сигурността си около съветите за хранене. Работихме с непълна информация и се държахме сякаш имаме пълната картина.

Това не означава, че всички съвети за хранене са безполезни – далеч от това. Яденето на повече растения, намаляването на преработените храни и следването на модели като средиземноморската диета clearly работят. Но означава, че има толкова много повече за откриване.

Не знам за теб, но аз намирам това за невероятно обнадеждаващо. Всеки път когато ям разнообразна диета пълна с различни растения и цели храни, всъщност захранвам тялото си с diverse набор от съединения, които едва разбираме. Може би тази мистерия всъщност е предимство, а не проблем.

Храната в чинията ти не е просто калории и хранителни вещества – това е огромен химически пейзаж, който едва започваме да изследваме. И нека си призная? Това прави храненето малко по-скоро приключение, отколкото математическа задача.

Източник: ScienceDaily