Крайният залог за живота
Представете си: лекарят ви казва, че имате неизлечима болест. Край. Няма спасение. Но ето че се появява друг вариант. Ами ако отложите смъртта? Ако заспите и изчакате бъдещата медицина да ви събуди?
Това не е фантастика. Това е крионика. Реалността днес.
От цялото тяло към мозъка
Години наред фирмите замразяваха цели тела в течен азот. Като капсула от времето. Сега обаче хората избират само мозъка си.
Защо? По-бързо е. По-евтино. И много по-лесно за съхранение. Цяло тяло заема място, изисква сложни стъпки. Мозък? Става в кутия колкото лампа за бюро.
Този преход набира сила, откакто учените разбраха: след 200 години с супертехнологии ще ви събудят. Нима им трябва старото ви тяло? Могат да клонират ново. Или да създадат изкуствено. Дори виртуална реалност за ума ви.
Страшната част (извинявам се, но не)
Д-р Стивън Колс, специалист по стареене от UCLA, е сред първите. През 2014 г. умира от рак на панкреаса. Екип пристига до леглото му в Аризона. Включват механично сърдечно налягане. Пълнят вените му с медицинско противозаледно. Студят го. И тогава – като от хорър филм – отрязват главата.
Мозъкът му е в замразена кутия преди вечеря.
Десет години по-късно това звучи нормално. Фирмите усъвършенстват процеса. Повече хора се записват.
Ще си ли все още ти?
Тук започва философската лудост. Ако бъдещите учени събудят мозъка ти в ново тяло или дигитален свят – ще си ли ти? Или просто копие, а истинският ти е мъртъв завинаги?
Философи и невролози спорят нощи наред. Ти си ли съзнанието? Спомените? Тялото? Смесица? Ако пресъздадат всеки неuron – възкръсване ли е, или нов човек, който мисли, че е ти?
Няма отговор. Никой не знае.
Проблемът с противозаледното
Не замразяваме като пица. Това би унищожило мозъка.
Тялото е 70% вода. Ледените кристали пробиват клетките като игли. При разтопяване – каша.
Затова използваме витрификация. Заменяме кръвта с криопротектор – медицинско противозаледно. Студим бавно до -140°C. Всичко става стъклено. Биологията спира. Без повреди.
Умен подход, нали?
Голямата неизвестна
Криониката залага на технологии, които още няма. Никой мозък не е събуден след замразяване. Никой.
Идеята разчита на надежди:
- Да поправят причината за смъртта ти.
- Да възстановят щетите от процеса.
- Да събудят мозъка без да го разрушат.
- Да върнат съзнанието и самоличността.
Много залози.
Защо хората го правят
Емил Кендиора, немски лекар, сега активист за крионика, го казва просто: не можеше да казва на млади пациенти с неизлечимо – умирай. Всеки заслужава шанс да живее колкото иска.
И е прав за скептиците. Сърдечните трансплантации са били невъзможни. Изкуственото оплождане – sci-fi. Пресаждането на органи – лудост.
Невъзможното днес може да е реалност утре.
Истинската игра
Криониката не е наука още. Това е надежда. Философия. Човешкото "не" към смъртта.
Някои я виждат като красота. Други – като илюзия. Трети – като упоритост.
Мен ме карат да мисля: какво те прави теб? Може ли да запазим ума? Трябва ли безсмъртие?
Ще заработи ли? Не знаем. Но хората залагат. Страхът от смъртта е силен. Искаме да я избегнем.
Това е най-човешкото.