Онази тръпка по гърба: Защо усещаме присъствие, когато никой не е там

Има нещо, с което се сблъсквах достатъчно често, за да не мога да го подмина.

Става дума за това усещане. Сигурно ти се е случвало. Крачиш изкъщата през нощта и изведнъж — нещо те побива. Някой е зад гърба ти. Не просто интуиция, а сигурност. Усещаш го с костите си. Обръщаш се. Празно. Но усещането остава.

Това се нарича "фелт пресенс" — усещане за присъствие. И е много по-разпространено, отколкото си мислиш.

Трите групи

Екип учени решил да проучи това нещо сериозно. Събрали три напълно различни групи хора и ги помолили да разкажат за срещите си с "невидимото".

Първата група включвала хора, които чуват гласове или имат диагнози като шизофрения. Втората — духовници, хора които се опитват да общуват с отвъдното чрез медитация и ясновидство. Третата? Маратонци и ултраспортисти. Тези, дето тичат през замръзнати планини и карат колела през пустини. Сами.

Какво общо имат тези хора? Почти нищо. Едни се борят с психично здраве. Други вярват в духовния свят. Трети просто обичат да се мъчат на красиви места.

Но ето какво ме смая: преживяванията им били учудващо сходни.

Какво разказваха

И в трите групи хората описвали присъствия, които усещали като човешки. Около половината го почувствали чрез допир — сякаш ръка на рамото или дъх на врата. Почти толкова чули нещо. Присъствието обикновено се криело точно зад тях или наблизо. Не в другия край на стаята.

И още нещо: интензитетът варирал от "мисля, че някой ме гледа" до "пълен ужас, сякаш тази работа може да ме унищожи". Някои присъствия били дори защитнически, почти ангелски. Други — наистина зловещи.

Един духовник разказал за млада жена като призрачно наслагване върху реалността — тя носела своите спектрални среди със себе си и той усещал как мислите и емоциите му се преплитат с нейните.

Ултраспортист разказал как почти замръзнал по време на надпревара, когато се появила необяснима светлина. Той е сигурен, че му е спасила живота.

А един пациент го описа перфектно: присъствие, което би трябвало да се вижда или чува, но в мига, в който се опиташ да погледнеш или послушаш направо — изчезва. Като да хващаш мъгла.

Какво означава всичко това

Учените не открили една единствена причина. Вместо това установили, че различни ситуации предизвикват сходни неврологични реакции.

За някои това били хипнагогичните състояния — онези странни моменти на ръба на съня, когато мозъкът е между буден и спящ. За други — сетивна лишаване или изтощение. Някои духовници го предизвиквали чрез дълбока медитация и "потъване" — стават толкова потопени в ментални образи, че те изглеждат напълно реални.

Но ето какво ме накара да се замисля: преживяванията били по-скоро сходни, отколкото различни. Мозъкът ни очевидно има конкретен начин да генерира това усещане. И може да се случи на всекиго при правилните условия.

Не казвам, че призраци не съществуват. Аз съм любопитен човек, не опровергавател. Но ме очарова фактът, че мозъците ни са окабеличени да произвеждат тези преживявания под стрес, умора или определени ментални състояния.

Дали има наистина нещо там, което възприемаме? Или мозъците ни са просто много добри в създаването на това усещане?

Честно? Тази несигурност може би е най-страшното от всичко.

А ти? Случвало ли ти се е да усетиш, че някой е зад гърба ти? Разкажи ми в коментарите — но най-добре твоята история, не тази на приятел на приятел. За тяхната леля чухме достатъчно.

Източник: Popular Mechanics