Танго с машините: Ще се слеем ли с изкуствения интелект до 2045?

Не мога да спра да мисля за една прогноза. Рей Къриет — човекът, когото наричат "пророкът на сингулярността" — твърди, че до 2045 хората и изкуственият интелект ще станат едно цяло. И искам да ви кажа нещо: не мисля, че е толкова луд, колкото звучи.

Какво всъщност означава "сингулярност"?

Нека се разберем най-напред. Терминът "сингулярност" се използва доста често, но може да означава различни неща в зависимост от това кой го използва.

Първоначалната идея, родена от математика Джон фон Нойман през 1958, е за технологии, които се ускоряват толкова бързо, че бъдещето става напълно непредвидимо. Няма роботи, които завладяват света — просто промяна, която надминава нашето разбиране.

После през 1993 математикът и писател на научна фантастика Вернор Виндж добави онзи известен обрат с изкуствения интелект: какво става, когато машините станат по-умни от нас и започнат да се усъвършенстват по-бързо, отколкото можем да проумеем?

Къриет взе цялата тази концепция и я разви в книгата си от 2005 г. "Сингулярността е близо". Неговата версия не е просто за AI, който става супер умен — става въпрос за сливане на хората с този интелект. И не, не говорим метафорично. Става въпрос за свързване на биологичния ни мозък с небиологични системи. За разхождане в роботизирани тела. За качване на съзнанието ни в облака един ден.

Наистина ли се случва?

Тук нещата стават интересни. Когато Къриет направи тези прогнози през 2005, много хора го смятаха за напълно откачен. Но днес част от това, което описва, не звучи чак толкова невероятно.

Помислете какво вече съществува: кохлеарни импланти, които връщат слуха на хора без чуване. Интерфейси мозък-компютър, които позволяват на парализирани хора да управляват компютри с мислите си. И да, Neuralink — компанията на Илон Мъск, която вече имплантира чипове в човешки мозъци.

Тези технологии все още са доста примитивни в сравнение с това, което Къриет си представя, но са реални. Съществуват. И се развиват бързо.

Въпросът за "Ти 2"

Сега тук нещата стават наистина странни — и честно казано, доста философски.

Къриет говори за нещо, което нарича "Ти 2". Представете си перфектно дигитално копие на себе си — същите спомени, същата личност, същата ДНК, но в роботизирано тяло. Това още ли сте вие? Копие ли е? Продължение ли е? Тези не са риторични въпроси — те са истински философски проблеми, с които Къриет се занимава в актуализираната си книга от 2024 г., преименувана на "Сингулярността е по-близо".

Той отбелязва, че вече сме наполовина там по един начин. Всеки път, когато публикувате в социалните мрежи, всеки търсене, което правите, всяко гласово съобщение, което изпращате — създавате цифрови записи на това как мислите и чувствате. Според него, един ден ще можем да оживим тези данни в убедителни симулации на себе си. Дигиталният ви близнак, по същество.

Част от това звучи като кошмара с дълбоките фалшификации, за който всички сме предупреждавани. Но Къриет, винаги оптимист, вижда нещата различно. Той вижда това като първата стъпка към една форма на дигитално безсмъртие.

Моето мнение

Нека бъда честен: съм първият, който е скептичен към технологичните утопии. Слушаме за летящи коли от 50-те години на миналия век, а аз все още не мога да си позволя автономна кола, която наистина работи надеждно.

Но нещо в сроковете на Къриет ме кара да се замисля. Не защото съм убеден, че всички ще живеем в Матрицата до 2045 — наистина се съмнявам. А защото посоката на движение е ясна. Вече увеличаваме човешките тела с технологии. Вече създаваме дигитални версии на себе си. Единственият истински въпрос е докъде ще стигне това.

Това, което ме интересува искрено, е въпросът за съзнанието. Ако копирате целия си мозък — включително всеки спомен, всяка приумица, всеки неврон — в компютър или робот... преживяването продължава ли се с оригинала ви? Или "оригиналът ви" все още умира, оставяйки много убедителна имитация?

Не знам. И честно казано, никой друг не знае.

А вие какво мислите?

Ето какво не ми дава покой: може би ние сме последното поколение, което изживява живота изцяло като биологични същества. Това не трябва да е страшно — може да бъде невероятно. Или пък ужасяващо. Може би и двете.

Важното е, че това вече не е само научна фантастика. Градивните елементи се сглобяват точно сега, парче по парче, в изследователски лаборатории по целия свят.

Въпросът не е дали технологиите ще продължат да се развиват — ще продължат. Въпросът е дали сме готови сериозно да помислим какво означава да си човек, когато границата между човешко и машина започне да се размива.

Какво мислите вие? Сливането с AI следващата голяма еволюция на човечеството ли е, или е дистопичен кошмар, който чака да се случи? Бих се радвал да чуя мислите ви.

Източник: Popular Mechanics - https://www.popularmechanics.com/science/a74070118/ai-singularity-human-merger-ray-kurzweil