Ето нещо невероятно

Имаме хиляди кости от T. rex. Черепи колкото хладилник. Зъби, от които и най-големите акули биха изпаднали в респект.

Ама следи от стъпки? Почти никакви.

Години наред палеонтолозите си бльскат главите. Как така най-известният динозавър, стъпквал се изобщо по Земята, да не е оставил почти никаква следа от краката си? Това чудовище е тежало около 9 тона и е имало лапи като автомобилни гуми. Би трябвало земята да го помни.

И все пак — не.

Мистерията на липсващите стъпки

Нещата при динозавърските стъпки са следните: те са изключително крехки. Докато костите фосилзират сравнително лесно, една стъпка има нужда от перфектни условия, за да оцелее милиони години. Утайката трябва да е точно с правилната консистенция — достатъчно мека, за да улови отпечатъка, но и достатъчно бързо втвърдена, за да го запази.

При T. rex повечето следи вероятно са били отмити от древни реки, разрушени от атмосферните условия или буквално заличени при удара на астероида преди 66 милиона години.

Намирали сме стъпки от бебета и ювенилни T. rex. Тези малки са били по-бързи и по-леки и очевидно са оставяли по-качествени следи. Но при възрастните? Нищо съществено. Само няколко изолирани стъпки, за които учените дори не бяха напълно сигурни.

До сега.

Щастлива находка в пустинята

Представи си това: Палеонтолог прави теренна работа в скалистите земи на Северна Дакота и изведнъж забелязва нещо, от което сърцето му подскача. Трипръсти отпечатъци. Огромни. И наблизо — действителни кости от T. rex.

Това точно се случи на изследователски екип, ръководен от палеонтолога Тайлър Ларсъм. Те са правели разкопки в прочутата формация Хел Крийк — онази скална формация от точно преди масовото измиране — когато се натъкват на нещо безпрецедентно.

Не просто една стъпка. А верига от стъпки. Множество отпечатъци в редица, показващи T. rex в движение.

Това е първият път в историята, когато някой открива подобно нещо.

В стъпките на T. Rex (буквално)

Сега искам да оцениш колко яко е това. Не просто гледаме вдлъбнатина в скалата. Виждаме къде е стъпвал жив, дишащ T. rex преди 66,5 милиона години — практически на прага на собственото си изчезване. Това животно изобщо не е подозирало, че върви към историята.

Следите сами по себе си са доста ожурени. Милионите години под земята не са ги пощадили. Но с дигитални технологии за сканиране изследователите успели да реконструират как са изглеждали в първоначалния си вид.

И уау.

Всяка стъпка е около 90 сантиметра дълга и около 60 сантиметра широка. Цялата пътека от стъпки се простира на почти 7 метра — колкото стандартно място за паркиране. Животното се е движело с около 1,5 до 2 метра в секунда, покривайки приблизително 4 метра с всяка крачка. Значи ходело е, не е тичало, но с доста бързо темпо за размерите си.

Защо това е по-важно, отколкото си мислиш

Ето какво повечето хора не осъзнават за стъпките: те ни разкриват неща, които костите никога не биха могли.

Костите ни показват как е изглеждало едно животно. Стъпките ни показват какво е правело.

От тези отпечатъци учените могат да преценят с каква скорост се е движел динозавърът, колко е тежал при ходене (не само максималното тегло, а реалното такова при вървене), механиката на стъпването и дори улики за поведението му.

Този T. rex не е бягал от нищо. Не е влачил бавно крака. Просто е... ходил. Отивал е някъде. Може би ловувал. Може би просто си обикалял територията.

Това е ниво на близост с миналото, каквото рядко получаваме.

Малък прозорец към изгубен свят

Това, което най-много ме впечатлява в това откритие, е хронологията. Тези стъпки са от само 500 000 години преди астероида, сложил край на епохата на динозаврите. Този T. rex е ходил по земята в това, което е било практически финалната глава на света на динозаврите.

И ето ни тук, 66 милиона години по-късно, и сглобяваме на парчета къде точно е стъпвал.

Изследователите признават, че по-нататъшни разкопки може да са трудни. Скалата над стъпките е дебела и продължаването на копаенето може да ги повреди. Но това, което вече са открили, е изключително.

За мен това е сърцето на палеонтологията. Прекарваме толкова много време в представянето на тези същества в абстрактни термини — кино чудовища, музейни експонати, статии в Уикипедия. Но понякога получаваме напомняне, че те са били реални животни, които са живеели, дишали и ходили по същата тази земя, която обитаваме днес.

Те са оставили своята следа. И благодарение на това невероятно откритие, най-накрая знаем как е изглеждала тя.

Източник: Popular Mechanics