Камъкът, който отговаряше на въпроси с животински кости

Трябва да ви разкажа за едно откритие, защото ме впечатли сериозно.

Представяте ли си: 150 година сл.нр., един древен римски град в югозападна Турция. Имате съмнения — дали да приемете тази бизнес оферта, дали онзи човек ви харесва, дали да се преместите другаде. Днес бихте се ровили в Google в 2 през нощта. Но хората тогава са разполагали с нещо далеч по-драматично: гигантско каменно оракулче, работещо с овчи кокали.

Да, точно така — овчи кокали.

Учените разкриха масивно варовиково стълбче, някога изправено в главния площад на града. Не е било просто украшение — било е като древният свят на Magic 8-Ball, но版本 four feet висока и се активирала с хвърляне на истински животински кости.

Ето как е работило: Човек е вземал пет кокалчета от овце или кози — всъщност тези малки кости от глезена. Не са клали животни специално заради това, просто използвали това, което оставало от месото. Тези кокалчета имали четири различни страни, всяка със своя стойност: 1, 3, 4 или 6.

Тук става интересно от математическа гледна точка. Независимо дали хвърлял една кост пет пъти или всичките наведнъж, човек получавал една от точно 56 възможни комбинации. И всяка една от тези комбинации си имала готов отговор, издълбан в стълба.

Изследователите превели всичките 56 послания. Някои са доста директни.

Например, ако обмисляте нещо прибързано, оракулът можело да ви каже: „Не се нагърбвай с това, което си наумил." Ясно и ядно.

А ако пък ви трябвало малко насърчение, винаги можели да разчитате на: „Бягайки от враждебност и зло, ще стигнеш до своята награда. Желанието ти ще се сбъдне точно както сърцето ти го иска."

Други послания били по-загадъчни. Ето едно: „Никога не действай като лъв, раждащ сляпо." Нямам представа какво точно означава, но със сигурност е звучало дълбокомислено през 160 година.

Най-хубавото на цялата работа е, че това било публична услуга. Някой богат местен благодетел дарил оракулът, за да могат обикновени хора и пътуващи търговци да получат божествен съвет, без да ходят до скъпи храмове далеч.

Цялото нещо било посветено на Хермес — богът вестоносец. Логично, нали? Той доставял посланията от другите богове до хората.

Археолозите открили стълба вграден в стената на средновековна църква. Явно хората от онова време нямали угризения да използват антични материали на нови места. Благодарение на това поне е оцелял.

Не казвам, че искам да заменя терапевта си с овчи кокали, но... добре де, поне веднъж бих искал да опитам. Има нещо успокояващо в мисълта, че хората винаги са търсели насоки за важни решения. Нашите предци са хвърляли кокали нагоре и са се надявали на отговор.

Прави ми малко по-достойно моето 2-часово ровене из интернет за симптоми в полунощ.