Ето нещо, което ще ви накара да погледнете по различен начин на каменната ера и нашите предци от онова време.
Научниците наскоро откриха доказателства, че хората в Индонезия са дъвчели (или по-скоро смучели) бетелови ядки заради психоактивните им ефекти преди около 25 000 години. Не преди 3 500 години, както смятахме досега. Двадесет и пет хиляди години. Това е наистина поразително, ако се замислите за мащаба.
Изследователският екип, ръководен от професор Адам Бръм от Университета Грифит, работеше заедно с индонезийски археолози, изследващи древни човешки останки от Сулавеси. Те откриха нещо необичайно: двама ловци-събирачи, единият живял приблизително преди 25 000–16 000 години, а другият преди около 7 000 години, имаха странни, дълбоки бразди по зъбите си. Не става дума за износване, което бихте очаквали просто от консумацията на твърда храна. Това бяха заоблени, повтарящи се следи – от онези, които се появяват при извършването на едно и също действие отново и отново.
А какво е било това действие? Смученето на бетелови ядки.
Знам какво си мислите. „Бетелова ядка? Звучи като нещо екзотично, което никога не съм опитвал.“ Справедливо е. Но ето един интересен факт за следващото ви парти: бетеловата ядка всъщност е четвъртата най-широко използвана психоактивна субстанция на планетата, веднага след алкохола, кофеина и никотина. Около един на всеки десет живи хора днес я използват. Тя е изключително популярна в Южна Азия и в Тихоокеанския регион. Просто не се е наложила в западните страни, което вероятно е причината повечето от нас никога да не са чували за нея.
Онова, което наистина ме впечатли в това откритие, е начинът, по който изследователите стигнаха до изводите си. Те не просто разгледаха зъбите и приключиха с работата. Всъщност проведоха експерименти, при които накисваха бетелови ядки в изкуствена слюнка и тестваха резултатите спрямо човешки невронни рецептори. Целта? Да видят дали смученето на цели бетелови ядки (без всички модерни методи за подготовка, които използваме днес) наистина би предизвикало промяна в съзнанието.
И се оказа, че да, би.
Активното съединение в бетеловата ядка се нарича ареколин и именно то придава на потребителите лека еуфория и повишена будност. Обикновено съвременните потребители комбинират ядката с гасена вар (по същество прахообразни изгорени черупки), за да ускорят абсорбцията. Но явно древните ни предци не са имали нужда от тази стъпка. Достатъчно дългото смучене на ядките е освобождавало достатъчно ареколин, за да промени мозъчната функция. Лудория, нали?
Но ето частта, която наистина привлече вниманието ми. Изследователите забелязаха, че тези древни ловци-събирачи обикновено са имали доста лошо зъбно здраве. А ареколинът? Той действа като естествено обезболяващо средство. Теорията им е, че хората може би са започнали да смучат бетелови ядки първоначално, за да облекчат зъбобол. Знаете, нещо като естествена медицина.
Иронията? Самата субстанция