Представи си следната ситуация. Опитваш се да прочетеш една статия (иронично, нали?), но някой наблизо си говори оживено. Или пък работиш от вкъщи, докато телевизорът бръмчи на заден план. За повечето от нас мозъкът се справя чудесно — можем да заглушим шума и да се концентрираме върху важното.
Но при хората с ADHD тази система за филтриране сякаш е повредена. Всяко малко разсейване привлича вниманието, като портиер, който е забравил какво точно работи.
Е, учените току-що може би разбраха защо — и благодарение на някои умни мишки и част от мозъка, за която вероятно не си чувал.
Скритият филтър за концентрация
Ето я интересната част: изследователи от Университета "Джонс Хопкинс" откриха, че способността ни да се концентрираме не идва оттам, откъдето очаквахме. Десетилетия наред учените смятаха, че вниманието се контролира основно от префронталната кора — онази сложна, еволюирала мозъчна област, с която хората толкова се гордеем.
Има ли смисъл, нали? Притежаваме най-големите префронтални кори в животинското царство и сме доста добри в задържането на фокус (когато искаме).
Но ето я загадката: много животни могат да насочват вниманието си съвсем добре без голяма, сложна префронтална кора. Птици, риби, дори жаби — те решават проблема с "игнорирането на разсейванията" от стотици милиони години. Как?
Оказва се, че отговорът е много по-древен.
Запознай се с мозъчния си ствол
Изследователите откриха мрежа от неврони, скрити в мозъчния ствол — да, в мозъчния ствол, онази древна, примитивна част в основата на мозъка ти, която се грижи за основни жизнени функции. Не кората върши цялата умствена работа. Нещо много по-фундаментално е.
"Говорим за еволюционно древна област," обясни водещият автор Нинад Котхари. "От стотици милиони години съществата имат тази способност да се концентрират. И не им е трябвала сложна префронтална кора, за да го постигнат."
Екипът проведе експеримент, който доста прилича на онези тестове за внимание, които може би си правил като дете (помниш ли тези, където трябваше да откриеш разликите между две картинки?). Те обучиха мишки да се фокусират върху цел точно пред тях, докато игнорират смущаващи сигнали встрани. Мишките схванаха и се справиха отлично.
После дойде забавната част: изследователите временно изключиха онези неврони в мозъчния ствол.
"Когато изключихме тези неврони, мишките станаха изключително разсейващи," сподели Котхари. Вече не можеха да игнорират разсейванията — дори когато бяха слаби или без значение.
Познато ли ти звучи? Трябва. Изследователите казват, че това много прилича на това, което се случва при ADHD.
Какво означава това за ADHD и аутизма
Водещият невроученик Шриш Майсор обобщи така: "Характерна черта на ADHD е, че дори слаби смущаващи фактори отклоняват вниманието — и точно това виждаме тук, когато тези неврони са заглушени."
Но ето и окуражаващата част: когато невроните бяха включени отново, мишките веднага си върнаха способността да филтрират разсейванията, дори силните. Системата можеше да се възстанови.
Това откритие отваря вълнуващи възможности. Ако тези неврони съществуват при хората (а всички доказателства сочат, че да), и ако работят по подобен начин, изследователите може би ще могат да разработят по-целенасочени лечения за разстройства на вниманието. Вместо да засягат целия мозък, бъдещите лекарства биха могли да действат директно върху този конкретен "двигател на вниманието."
Екипът проявява особен интерес дали тези неврони се държат различно при хора с ADHD или аутизъм. Това може да обясни защо някои мозъци се затрудняват със селективното внимание — и да насочи към по-прецизни начини за помощ.
Мозъкът ти е по-древен (и по-умен), отколкото си мислиш
Намирам тези неща за наистина вълнуващи. Дълго време смятахме човешкия мозък за този уникално сложен орган, който се е развивал към все по-голяма сложност. И докато това е вярно в много отношения, е и смирещо да осъзнаем, че някои от най-важните ни умствени способности — като силата да се концентрираме сред хаос — водят началото си от мозъчните системи на същества, които плуват и пълзят от стотици милиони години.
Мозъкът ти решава проблема " върху какво да насоча вниманието си точно сега?" още преди динозаврите да съществуват. Това е доста забележително.
Така че следващия път, когато успешно игнорираш вибрирането на телефона си докато си задълбочен в разговор, или намираш лицето на приятеля си в претъпкана стая — прати малко мисловна благодарност към древния си мозъчен ствол. Той се е трудил здраво, за да те държи фокусиран.
А сега, ако ме извините, трябва да отида да упражнявам игнорирането на собствените си разсейвания...