Кърви ли ни се променя от въздуха, който дишаме?
Искам да ви разкажа нещо, което ме смая, когато го прочетох.
Учени установиха, че кръвта ни сякаш се променя покрай повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата. И не, това не е далечен сценарий за бъдещето — тези промени се измерват само през последните десетилетия.
Не знам как е при вас, но когато си мисля за климатичните промени, обикновено се сещам за екстремно време, горски пожари, покачващо се морско равнище... знаете, драматичните неща. Но това проучване сочи към нещо по-фино и откровено казано — доста притеснително: въздухът, който дишаме, може би тихомълком променя биологията ни.
Проучването, което привлече вниманието ми
Изследователи от The Kids Research Institute Australia, университета Къртин и Австралийският национален университет анализираха над 20 години здравни данни от американската Национална анкета за хранене и здраве. Разгледаха кръвни тестове на около 7000 души през двугодишни интервали от 1999 до 2020 г.
Ето какво е странното: от 1999 г. средните нива на серумния бикарбонат са се повишили с около 7 процента. Бикарбонатът е кръвен маркер, тясно свързан с начина, по който телата ни преработват въглеродния диоксид. През същия период средните нива на калций и фосфор са намалели.
Тези промени вървят доста успоредно с изкачването на атмосферния CO2 от около 369 части на милион през 2000 г. до над 420 днес.
Останавете това да ви прозвучи за малко. Не говорим само за климатични промени — говорим за измерими биологически промени в човешките populations.
Защо трябва да ни пука изобщо?
Ето какво наистина ме впечатли: изследователите смятат, че по-младите поколения може да са най-засегнати. Тъй като телата на децата все още се развиват и растат, те ще имат най-голямата cumulated експозиция на тези завишени нива на CO2 през целия си живот. Сякаш те са теглили най-късата сламка в този атмосферен експеримент, за който никой не е давал съгласие.
Д-р Фил Бируорт, един от авторите на проучването, го каза по начин, който наистина ме впечатли:
"Изглежда сме се адаптирали към диапазон на CO2 във въздуха, който може би вече е надминат."
Помислете върху това. Целият ни вид се е развивал стотици хиляди години с атмосферен CO2 около 280-300 части на милион. Сега имаме над 420 ppm — нива, които хората просто никога не са преживявали.
Какво точно се случва в телата ни?
Бикарбонатът играе ключова роля в регулирането на киселинно-алкалния баланс на тялото ни. Когато CO2 се повиши в кръвта ни, телата ни могат да задържат допълнителен бикарбонат, за да поддържат pH-то на кръвта стабилно — по същество запазвайки това крехко химическо равновесие, което кара всичко да работи.
Изследователите моделираха какво може да се случи, ако настоящите тенденции продължат, и е... ами, нека просто кажа, че ме накара да се замисля. Те прогнозират, че средните нива на бикарбонат могат да се доближат до горната граница на това, което се смята за здравословен диапазон, след около 50 години. Нивата на калций и фосфор също може да достигнат долния край на здравословните си диапазони по-късно през този век.
Преди да изпаднете в паника — изследователите бързат да отбележат, че това не означава, че всеки ще се разболее внезапно. Но сочи, че може да има постепенни физиологични промени на ниво population, и това си струва да следим.
Това вече не е само за температурата
Пиша за климатичните промени от известно време и честно казано, тази гледна точка ми се струва свежа. Повишаващият се CO2 винаги е бил представян като екологичен проблем — двигателят на глобалното затопляне, причината за подкисляването на океаните и така нататък. Но това проучване предполага, че може би трябва да мислим различно: като за direct, ongoing влияние върху човешката биология.
Д-р Александър Ларкомб, друг автор на проучването, го каза добре: повишаващият се CO2 може би трябва да се разглежда не само като екологичен проблем, но и като дългосрочен фактор за общественото здраве, който трябва да се наблюдава.
Това е доста съществена промяна в перспективата, нали? Не просто говорим за защита на крайбрежията или предотвратяване на горещи вълни — говорим за защита на фундаменталната химия на човешката кръв.
Моето мнение
Ще бъда честен с вас: когато прочетох за това проучване първия път, реакцията ми беше смесица от fascinação и безпокойство. От толкова отдавна обсъждаме климатичните промени в термините на повишаване на температурите и метеорологичните модели, че идеята за невидими физиологични промени се усеща почти по-притеснителна по някакъв начин.
Но ето какво ми дава малка надежда: изследователите не казват, че това е някаква криза в момента. Казват, че е нещо, което трябва да следим и да приемаме сериозно като част от цялостната ни климатична политика. Препоръчват да проследяваме атмосферния състав заедно с биологичните маркери в populations — по същество да внимаваме как бавните екологични промени влияят на човешката биология с десетилетия.
Проучването също подчертава нещо, за което според мен не говорим достатъчно: потенциалните ползи за здравето от намаляването на емисиите надхвърлят предотвратяването на затоплянето. Ако повишаващият се CO2 наистина влияе на телата ни, тогава намаляването на емисиите може да защитава човешкото здраве по начини, които едва сега започваме да разбираме.
Това всъщност е доста обнадеждаващо, когато се замислите. Всяко подобрение в емисиите潜在но върши двойна работа — помага на климата И潜在но защитава собствената ни биология.
Какво следва?
Очевидно това е само едно проучване и изследователите внимават да отбележат, че не са установили директна причинно-следствена връзка. Но последователността на тези промени в голяма population през значителен период със сигурност е забележителна.
Любопитно ми е накъде ще тръгне това изследване. Ще потвърдят ли други проучвания тези констатации? Ще развием ли по-добри начини да следим тези промени в кръвната химия? Ще включи ли климатичната политика някой ден това измерение на човешкото здраве?
Засега мисля, че поуката е следната: връзката между нашата променяща се атмосфера и телата ни може да е по-интимна, отколкото сме си представяли. И докато работим по климатичните промени, не просто защитаваме планетата — може би защитаваме себе си по начини, които едва започваме да осъзнаваме.
Останете любопитни, приятели.