Всяка клетка в тялото ти свети. И ние нямаме представа защо

Ето нещо, дето не ми дава мира: ти буквално светиш.

Не метафорично — не говоря за "положителна енергия" или лъчезарност. Твоето тяло наистина излъчва фотони. Точно сега. Докато четеш това. Всяка една клетка го прави тихо и непрекъснато. И ние почти не разбираме защо.

Натъкнах се на тази тема случайно и не можах да спра да мисля за нея. Оказва се, че има цяла научна област, посветена на тези слаби излъчвания. Колкото повече четях, толкова повече ми се струваше, че надничаме зад завесата на самия живот.

Ученият, който се заключи в тъмна стая

Представи си следното: ти си млад докторант и големият ти проект е да седиш в пълна тъмнина. Не "с изгасени лампи". Говорим за десетки сантиметри медни стени наоколо, специално проектирана стая, която не пуска нито един фотон да излезе. Не виждаш ръцете си.

Защо изобщо някой би се подложил на това?

Защото този ученик се опитвал да открие нещо, което не би трябвало да съществува — поне според всичко, което знаехме за биологията. Искал да измери светлината, идваща от живи клетки. Само клетки в една купичка. Конкретно ракови клетки на кожата.

Инструментът се казва фотоумножителна тръба и е невероятно чувствителен. Това е уредът, който астрономите използват, за да засичат светлина от звезди на милиони светлинни години. Ако се опитваш да хванеш сиянието на една клетка от другия край на стаята — това си е практически единствената ти възможност.

И тук идва проблемът: какво ли не може да ти бъгне измерванията. Микроскопична цепнатина в кабел. Пукнатина в тавана, от която влиза светлина от горния етаж. Топлината на някой електронен компонент. Дори самият детектор може да дава фалшиви стойности. Голяма част от работата не е да намериш фотоните — а да докажеш, че наистина идват от клетките, а не от някаква случайна намеса.

Но после се случи нещо магическо. Сигналът се появи.

Клетките проблясваха. Микроскопични изблици на светлина. Не светулки, не нещо видимо с просто око, но измерими пикове на активност. И ето какво накара този изследовател почти да падне от стола си: светлинните модели на раковите клетки изглеждаха различни от тези на здравите.

Живите тъкани може би носят информация, която все още не умеем да прочетем.

Това се случи преди повече от 11 години. Този учен и до ден-днешен не може да спре да мисли за случилото се.

Чакай, хората знаят за това от близо 100 години?

Ето къде става наистина интересно.

Това не е съвсем нова наука. Преди почти век един ученик на име Александър Гурвич правел опити с корени на лук — да, зеленчукът — и забелязал нещо странно. Когато насочил един корен към друг (без да се допират), вторият корен сякаш растял по-бързо. Заключението му? Първият корен изпускал някаква радиация, която стимулирала клетъчното делене на съседа си.

Нарекъл я "митогенетична радиация."

Научното общество на практика се изсмяло. Десетилетия наред тази идея била отхвърляна като псевдонаука, недостойна за сериозно внимание. Но малка, упорита група изследователи продължила да копае. И ето какво има в науката: рано или късно доказателствата стават непреодолими.

Днес тези излъчвания имат по-прилично име: биофотони или ултраслаби фотонни емисии. И те вече не са само забавна бележка под линия в биологията. Стават една от най-завладяващите отворени загадки в цялата област.

Защо животът стреля светлина?

Тук нещата стават наистина философски.

Знаем, че биофотоните са физически продукти на нормални химични реакции. Когато клетките ти работят — метаболизират, обработват кислород, въртят митохондриалната си машинария — те произвеждат тези слаби фотони като страничен продукт. Малко като топлината, която двигателят на колата ти отделя докато работи.

Но ето въпроса за милиарди: това ли е всичко?

Някои учени смятат, че биофотоните са просто метаболитен изгорен газ. Интересни за измерване, може би, но не носят никаква съществена информация.

Други мислят, че гледаме на нещо много по-голямо. Ами ако тези фотони са сигнали? Ами ако клетките използват тази слаба светлина, за да си комуникират? Да координират отговорите си на стрес, увреждания или болести? Ами ако това е изцяло скрит език, който биологията е говорела през цялото време, и ние едва сега започваме да подслушваме?

И най-вълнуващата възможност — ами ако разбирането на този език може да ни помогне да откриваме болести по-рано или дори да разработваме нови лечения?

Защо това има значение за медицината

Ето къде ми се разпалва въображението.

Ако раковите клетки и здравите клетки излъчват различни светлинни модели, може би гледаме към изцяло нов начин за откриване на болести. Не инвазивни биопсии, не скъпи скенерни изследвания. Някой ден може би един обикновен светлинен сензор ще може да долови какво клетките ти казват.

Но още не сме там. Областта има тежка история. Биофотонните изследвания са преминавали през цикли на вълнение и пълно отхвърляне. Твърде много твърдения не можаха да бъдат доказани, твърде много експерименти не можаха да бъдат възпроизведени. Инструментите не бяха достатъчно добри, методологията в твърде много проучвания беше под въпрос.

Това обаче най-накрая се променя. По-добри фотонни сензори, по-сложни техники за анализ, и изследователи, които атакуват проблема от различни ъгли — биофизика, квантова биология, дори невронаука — дават нов живот на тази област.

Мистерията, която държи учените будни през нощта

Все още има сериозно предизвикателство и мисля, че си струва да го споменем, защото показва колко коварно е това изследване.

Не всяка слаба биологична светлина е еднаква. Част от нея е истинска — клетките наистина произвеждат фотони отвътре. Но част от нея е нещо, наречено "забавена луминесценция" — клетката поема светлина отнякъде (например слънчева светлина по кожата ти) и после я изпуска отново по-късно.

Да разграничиш тези две неща? Изключително трудно.

Така че преди да можем да отговорим на големите въпроси — защо животът излъчва светлина? Какво казва? — учените първо трябва да са сигурни, че наистина измерват това, което мислят, че измерват.

Какво да запомним

Не знам за теб, но аз намирам това за искрено смиряващо.

Картографирахме човешкия геном. Видяхме черни дупки в центровете на галактики. Разцепихме атоми и секвенирахме древна ДНК. И въпреки това, в тялото ти се случва нещо толкова фундаментално, което почти не разбираме.

Тъй че светиш точно в този момент. Твоите 37 трилиона клетки всяка изпращат миниатюрни послания в празнотата и нямаме идея какво казват.

Но най-накрая започваме да слушаме.

И лично аз? Мисля, че това е наистина невероятно.

Източник: Popular Mechanics - Every Cell in Your Body Glows. That Light Could Unlock Extraordinary Insights About Life Itself