Мозъкът ти мисли без думи — и това е доста готино

Хей, спри за секунда. Замисли се.

Добре де, виждам как се усмихваш. Стана ми.

Сериозно обаче — откакто хората се борят с въпроса как мислим, съществува тази натрапчива идея, че езикът е онзи двигател, дето работи под капака. Сигурно си мислиш, че си имал гениална идея под душа, но всъщност мозъкът ти си е бърборял през ценното време с думи. Много философи и учени са застанали зад тезата, че мисъл без език не е истинска мисъл.

Ама чакай малко.

Ново проучване от MIT подсказва, че може би всичко това е пълна глупост.

Експериментът, който разбива всичко

Ето какво направиха невролозите. Намериха две личности, преживели инсулти, които буквално били извадили от строя езиковите им центрове. Тези хора не можеха нито да разбират, нито да произвеждат език. Сериозно увреждане.

Обикновено, ако искаш да тестваш логическото мислене на човек, му обясняваш задачата с думи. "Добре, виж тези числа и открий модела..." Но тук това просто не става — защото самото обяснение изисква език.

Затова изследователите се сетиха за нещо хитричко. Създадоха логически пъзели с числа и фигури. Никакви инструкции с думи. Само модели. Например: ето две редици числа, открий скритото правило, което трансформира едната в другата. Или: ето мрежа от геометрични форми с една липсваща — коя форма я допълва?

И ето тук идва лудото. Тези хора със сериозно увреден език се справиха блестящо. Резултатите им бяха идентични с тези на хора с напълно функциониращи езикови центрове.

Помисли какво означава това. Те можеха да откриват скрити правила, да правят логически изводи, дори да общуват какво са разбрали чрез жестове или рисунки. Но ги помолиш да го обяснят с думи? Успех.

Какво ни казва това за мисленето

Една от изследователките, Хоуп Кийн, го каза много хубаво: "Има аспекти на мисленето, които сякаш надхвърлят някои от ограниченията на езика."

И искрено ми харесва това формулиране. Защото езикът е полезен за мисленето — позволява ни да споделяме мислите си с другите, да ги записваме, да надграждаме идеи поколения наред. Но полезен не значи необходим.

Помисли: езикът е линеен. Изговаряш думите една след друга. Но логическото мислене често изобщо не е линейно. Когато решаваш сложен проблем, държиш в главата си няколко парчета информация едновременно, обмисляш връзки и зависимости, които не се разгръщат подред като изречение.

Това проучване подсказва, че съществува цяла друга когнитивна система — нещо, наречено "мрежа с множество изисквания" — която върши тежката работа що се отнася до логическото мислене. Тази мрежа не се намира в езиковите области на мозъка. Разпределена е из различни региони и се активира, когато се занимаваш със сложно решаване на проблеми.

Защо е важно (и защо е вълнуващо)

Не знам за теб, но аз намирам това за истински вълнуващо. Винаги сме знаели, че мисленето се усеща като вътрешен диалог — гласчето в главата ти, което разказва живота ти. И може би този глас е важен. Може би артикулирането на идеи с език ни помага да ги прецизираме, да хванем грешките, да общуваме с другите.

Но под това вербално обработване сякаш има един по-дълбок двигател на разума, който изобщо не се нуждае от думи. Мозъкът ти извършва сложни символни манипулации, открива модели, прави изводи — без изобщо да се консултира с отдела по език.

Има нещо почти освобождаващо в това. Онази мисъл, че "просто знаеш" отговора, но не можеш да обясниш как стигна до него? Вероятно мозъкът ти го е решил с тази безсловесна система, а твоите езикови области просто се опитват да я настигнат и преведат в думи.

Или пък си имал преживяването да работиш по проблем с часове, да не стигаш доникъде, и после под душа изведнъж решение да се появява напълно оформено? Някои изследователи смятат, че това преживяване на "прозрение" може да включва именно тази невербална система, която изпраща отговора си нагоре към езиковите области, а те се мъчат да артикулират какво се е случило.

Голямата поука

Това проучване не означава, че езикът е маловажен за мисленето. Очевидно езикът е критичен за комуникацията, за ученето от другите, за изграждането на култура и знание. Но подсказва, че връзката между думи и мисли е доста по-сложна — и доста по-интересна — отколкото обикновено предполагаме.

Мозъкът ти има поне две различни системи за обработка на информация: една, която се занимава с езика, и една, която се справя с абстрактното мислене. Те си взаимодействат, помагат си, но могат и да работят напълно самостоятелно.

И искрено? Мисля, че това е доста невероятно. Следващия път, когато се мъчиш да обясниш логиката си, може би не се самобичувай толкова. Твоят безсловесен мозък за разсъждение е свършил тежката работа. Твоят езиков мозък просто се опитва да я настигне.

Източник: ScienceDaily