Учените обърнаха всичко, което знаехме за решенията в главата ни

Хайде да си призная нещо.

Винаги съм си представял, че когато решавам нещо — дали да хвана топка, дали да избера какво да ям — най-напред „мислещите" части на мозъка ми се задействат. Логично, нали? Мисълта идва оттам, отпред, от челния дял. Така поне ни учиха.

Оказва се, че може би изобщо не е така.

Как си представяхме мозъка досега

Години наред учените вярваха в една доста проста схема. Информацията влиза през сетивата, минава през поредни „етажи" на мозъчната обработка и накрая стига до фронталния кортекс — онова място отпред, дето се вземат решенията.

Един вид поточна линия. Сетивата предават на по-ниските нива, те — на по-високите, а най-отгоре седи шефът и решава.

Това убеждение стана толкова mainstream, че вдъхнови много от начина, по който изграждаме изкуствен интелект и до днес. Ако мозъкът работи стъпка по стъпка в една посока — защо и AI да не е така?

Само че... еволюцията е работила върху биологичния интелект стотици милиони години. Може би има по-ефективен начин от този, дето ние сега ползваме в компютрите?

Какво откриха учените

Екип от Университета на Илинойс, ръководен от професор Юрий Власов, решил да провери какво точно се случва в мозъка, когато се взема решение.

Те изследвали мишки, докато навигирали във виртуална среда. И тук станало интересното.

Първичната соматосензорна кора — една от най-ранните зони за обработка на сетивна информация — показала активност, свързана с вземане на решения. Същата такава активност, каквато очакваш да видиш в „центъра за решения". Не отпред. А тук, в самото начало.

Това означава, че решенията не се раждат някъде отгоре в йерархията. Те са разпределени. Участват много части едновременно. Прилича повече на разговор между различни мозъчни области, отколкото на еднопосочна заповед.

И нещото, което наистина ме впечатли: тези рани сензорни области не само приемат информация от „висшите" части. Те си взаимодействат с тях чрез обратни връзки. Нещата се движат в двете посоки. Непрекъснато.

Защо е важно за AI-то

Сега става наистина интересно за всички, дето следят технологиите.

Днешните AI системи са страхотни, но и невероятно гладни за енергия. Да обучиш един голям езиков модел изисква тонове изчислителна мощ и ток. А мозъкът? Той върши невероятно сложни неща, докато харчи може би 20 вата. Колкото да запалиш една крушка.

Професор Власов каза нещо хубаво: „Искаме да учим от милиард години еволюция." Вместо да измисляме интелекта от нулата, какво ако просто проучим как е организиран биологичният такъв и ползваме тези принципи?

Изследването подсказва, че може би тайната е в тези обратни връзки. Днешните AI системи са предимно еднопосочни — информация влиза, излиза отговор. Но ако проектираме AI с повече двупосочни връзки... кой знае? Може би ще направим нещо по-умно и по-ефективно едновременно.

Какво НЕ означава това

Трябва да сме честни. Учените сами бързат да отбележат: това не е готов план за AI. Невронният код на мозъка все още е най-вече загадка. Не разбираме напълно как тези обратни връзки се координират във времето.

Но ни дава посока. Нов начин да мислим какво може да бъде интелигентността.

Голямата картина

Намирам нещо наистина обнадеждаващо тук.

Живеем в свят, където AI се развива светкавично, но и изяжда невероятно много ресурси. Идеята, че може би ще се поучим от милиард години еволюция и ще създадем технология, която е едновременно по-способна и по-устойчива — това ми се струва точно мисълта, от която се нуждаем.

Твоят мозък в момента обработва информация, взема решения и те поддържа жив, като харчи по-малко енергия от зарядното на телефона ти. Това е доста впечатляващо. И колкото повече разбираме как го прави, толкова по-добри стават технологиите ни.

Така че когато следващия път решиш нещо — да хванеш топка, да си поръчаш храна, да дочетеш тази статия — помни: мозъкът ти прави нещо много по-сложно и ефикасно, отколкото изобщо сме си представяли.

А ние все още имаме толкова много да научим.