Проблемът с енергията, за който никой не споменава

Всички са луди по AI. ChatGPT пише есета, генерираторите правят картини, моделите говорят за всичко. Но има нещо, което никой не обсъжда на масата: AI е пълна катастрофа по отношение на енергията.

Моят мозък? Работи като суперкомпютър на 20 вата. По-малко от обикновена крушка. А сървърите за AI? Гълтат милиони вата и тонове вода, за да не се прегреят. Срамно е, като се замислиш.

Този огромен разрыв между мозъка и AI дразни учените от години. И най-накрая някой действа.

Артифициални неврони – реалност

Екип от Northwestern University публикува революционно проучване. Създали са изкуствени неврони – фалшиви мозъчни клетки, които говорят с истински. Звучеше като фантастика, но е факт.

Ръководителят Марк Херсам използва aerosol jet printing – като супертънък спрей за електроника. Взели графен и дисулфид на молибден, комбинирали ги да имитират истински неврони.

Тънкостта? Не са премахнали напълно полимерната основа, както правят другите. Разложили я частично. Когато тече ток, полимерът се разпада на ключови места и създава проводими пътечки. Така се държи като истински неврон, не като скучен чип.

Тестът: Говорят ли си наистина?

Доказателството е в практиката. Екипът свързал изкуствените неврони с мозъчна тъкан от мишки. И... работи!

Изкуствените неврони стрелят сигнали като истинските. Още по-добре – предизвикват реакция в живите клетки. Не е шум или грешка. Това е истински диалог между силиций и биология.

Голямо постижение.

Защо е толкова важно

"Изкуствени неврони" звучи скучно? Ето реалните ползи:

AI става невъзможен. Обучението жере огромни количества данни и енергия. Екологията страда, а ще е по-зле с по-умните модели. Ако AI работи като мозък – спестяваме енергия, намаляваме щети и ускоряваме всичко.

Мозъкът е идеалният модел. Той учи, адаптира се, помни и решава сложни задачи на минимум ток. Всеки дата център би завидял.

Какво следва?

Реализм: Това е начало. Няма изкуствени мозъци утре. Трябва да направят и изкуствени синапси – връзките между невроните, които носят информацията.

Но основата е солидна. Изкуствените неврони:

• Реагират с правилната скорост (не бавни, не прекалено бързи)
• Изпращат точни импулси като биологичните
• Са гъвкави, не като твърди чипове

Голямото виждане

Тук е ключът: Променя се мисленето. Досега AI беше отделно от биологията – по-бързи компютри, алгоритми, данни. Може би грешим. Не ни трябва софтуер, който имитира мозъка. Трябват ни хардуери с биологични принципи.

Това проучване е реално. Взимат природни трикове и ги правят с материали, които можем да произвеждаме масово.

Мечтата за мозъчно вдъхновено компютиране преминава от "някой ден" към "сега го правим".

Следете отблизо.