Когато Стивън Кинг срещна истинската наука

Помните мъглата от „Мъглата“ на Кинг? Онази, в която всеки дъх може да крие нещо ужасно. Оказва се, че писателят случайно е познал. Не за чудовищата, разбира се. А за това, че мъглата всъщност е жива.

Учени от Аризонския държавен университет установиха нещо любопитно: капчиците мъгла са миниатюрни домове, пълни с бактерии. И тези бактерии не просто стоят там. Те живеят, растат и се размножават.

Какво всъщност дишаме сутрин

Повечето хора мислят, че мъглата е просто вода. Не е. Изследвания в централна Пенсилвания показват, че около един процент от капчиците съдържат бактерии. Звучи малко, докато не осъзнаеш колко са тези капчици. В една-единствена мъгла има трилиони от тях.

Когато сметнат числата, концентрацията на бактерии в мъглата се оказва почти колкото в океана. Само че без солта.

Бактериите ядат замърсяването

Ето къде става наистина интересно. Сред намерените бактерии има и такива, които обичат формалдехида. За нас това е вредно вещество. За тях — храна.

Учените сравняват въздуха преди и след мъгла. Виждат, че популацията на тези бактерии расте. Под микроскоп наблюдават как клетките се увеличават и се делят. Те буквално се хранят със замърсяването.

„Използват формалдехида, за да растат“, обяснява един от авторите на изследването. Докато ние седим в задръстване, някой друг върши тиха работа.

Мъглата като екосистема

Доскоро мъглата се смяташе просто за метеорологично явление. Сега виждаме, че тя е временна среда за живот. Бактериите не просто летят наоколо. Мъглата може да ги пази от ултравиолетова светлина или да им дава по-лесен начин за придвижване.

Те са намерили своето място и се чувстват добре там.

Какво още не знаем

Има много въпроси без отговор. Бактериите край брега се държат различно от тези във вътрешността. Не е ясно колко активни са микробите през нощта, когато няма слънце. И концентрациите варират силно в зависимост от мястото и условията.

Изводът

Стивън Кинг превърна мъглата в заплаха. Реалната мъгла е по-различна. В нея живее цял микросвят, за който не сме подозирали. И вместо да ни яде, този свят ни помага.

Следващия път, когато шофираш през гъста мъгла, помни: не си сам. Около теб се носят милиарди малки същества, които тихо вършат работата си.