Депресията не е еднаква за всички
Ето нещо, което ме озадачарява от години: как е възможно двама души да бъдат диагностицирани с депресия, но да имат толкова различни преживявания? Един може да е затворен в спирала от тревожни мисли и притеснения, докато друг се бори със симптоми, свързани с травма, или прибягва към вещества, само за да премине през деня. Винаги ми е изглеждало малко странно, че групираме всички тези различни преживявания под една обща етикет.
Ето го обаче нещо забележително, което изследователите от Университета в Хелсинки ни дадоха, за да помислим. Те откриха, че хората с еднаква диагноза депресия могат да имат драстично различни модели на мозъчна активност — и тези различия всъщност съответстват на техните специфични симптоми. Това е доста голямо откритие и искам да го разгледаме заедно.
Какво всъщност се случва в мозъка?
Позволете ми да ви покажа една картина. Вашият мозък постоянно е изпълнен с активност и различните му региони постоянно комуникират помежду си. Когато два региона са синхронизирани — работят заедно гладко — това наричаме функционална свързаност. Представете си го като музиканти в оркестър, които свирят в хармония.
Сега идва интересното. Изследователите проучиха 263 души, диагностицирани с голямо депресивно разстройство, и 75 здрави души за сравнение. И това, което откриха, беше завладяващо: някои хора с депресия имаха по-силна свързаност между мозъчните региони от нормалното ниво, докато други имаха по-слаба свързаност. Еднаква диагноза, напълно различни мозъчни истории.
„Това беше особено интересно — контрастните модели на мозъчна активност, открити под общата етикет на една и съща диагноза депресия“, каза директор Сату Палва от Центъра за невронауки в Университета в Хелсинки.
Петте мозъчни модела на депресията
Тук нещата стават наистина невероятни. Изследователите идентифицираха пет отделни групи въз основа на тези мозъчни модели. Нека ви преведа през всяка една от тях.
Група 1: Свързаният мозък (Хипер-свързаност)
Тези хора имаха особено силни връзки между различните региони на мозъка. Но в този случай по-силно не означава непременно по-добре. Тази група изпитваше по-тежки симптоми като цяло — по-интензивна депресия, тревожност, руминация (това е когато мозъкът ви зацикля в повтаряне на едни и същи негативни мисли) и трудности във функционирането в ежедневието. Техните мозъци работиха упорито, но не непременно ефективно.
Група 2: Недостатъчно свързаният мозък
Тази група показа относително слаба комуникация между мозъчните региони. Интересното е, че те имаха тенденция да изпитват по-леки симптоми в сравнение с другите групи. Техните мозъци бяха по-спокойни, но депресията им беше по-малко тежка.
Група 3: Мозъкът, затворен в травма
Хората в тази група имаха намалена свързаност в големи части от мозъка си. Отличителната черта? Симптомите на посттравматично стресово разстройство бяха особено изразени. Това ме кара да се запитам колко хора, диагностицирани с депресия, всъщност имат травма като основен двигател на своите затруднения.
Група 4: Мозъкът с „смесени сигнали“
Тази група беше особено сложна. Тези участници имаха необичайно силни връзки в някои мозъчни региони, съчетани с по-слаби връзки в други — истинска смесица. И симптомите отразяваха тази сложност: по-тежка депресия, проблеми с употребата на вещества и по-ниско общо благополучие.
Група 5: Пресвързаният мозък с проблеми с веществата
Тази група имаше най-силните връзки между мозъчните региони от всички групи в проучването. И забележително, употребата на вещества беше значителен проблем, докато симптомите на травма бяха всъщност по-малко изразени, отколкото в другите групи. Това е напомняне, че зависимостта и мозъчната свързаност са дълбоко преплетени.
Защо това е толкова важно?
Ето частта, която намирам за най-вълнуваща в това изследване. Помислете за всички онези случаи, в които сте чели за ново проучване за депресия и сте се объркали, защото резултатите са изглеждали в противоречие с нещо, което сте чели преди това. Едно проучване казва, че депресията включва намалена активност в определени зони, друго казва — повишена активност. Доста е, за да ви завърти главата.
Това изследване може накрая да обясни тези противоречия. Различните проучвания вероятно разглеждат различни комбинации от тези пет модела, без да го осъзнават. Ако изследователите в Япония изучават предимно население от Група 1, а изследователите в САЩ изучават предимно население от Група 3, разбира се, че ще намерят различни резултати. Те всъщност изучават различни състояния, които просто се съвпадат по име.
Това също така подсказва нещо важно: вероятно не съществува едно единствено биологично обяснение за депресията. Вместо това, вероятно разглеждаме няколко различни състояния, които се проявяват сходно на повърхността, но имат напълно различни основни механизми.
Какво означава това за лечението
Ако някога сте опитвали медикаменти за депресия и те не са помогнали, или са помогнали на приятел, но не и на вас, това изследване може да помогне да обясни защо. Ако вашият мозък следва Модел 3, но се лекувате въз основа на изследване, което е изучавало предимно пациенти с Модел 1, вие всъщност получавате лечение, проектирано за някой с фундаментално различна мозъчна ситуация.
Това отваря вратата за много по-персонализирани подходи към лечението на депресията. Вместо модела „еднакво за всички“, потенциално бихме могли да идентифицираме в кой модел попада човек и да адаптираме лечението съответно. Може би един ден ще получите сканиране на мозъка не само за диагностициране на депресията, но и за определяне на това кой точно тип имате и кой вид лечение е най-вероятно да помогне.
Това е бъдеще, за което имам искрена надежда.
Източник: ScienceDaily — Учените откриват 5 скрити мозъчни модела зад депресията