Защо сме такива? Науката започва да дава отговори

Винаги съм се чудел защо сме толкова различни. Защо брат ми си лежи кротко на дивана, а аз се тревожа за всичко и гриза солети? Защо приятелката ми цъка от ентусиазъм на партита, докато аз пресмятам кога най-накрая ще се прибера?

Е, учените може би най-накрая имат отговори. И те се крият в ДНК-то ни.

Какво откриха?

Екип от психолози, ръководен от Тед Шваба от Държавния университет на Мичиган, публикува наистина любопитно проучване в списанието Nature. Те анализираха ДНК проби от близо 50 различни групи хора по света. Търсеха генетични вариации, които да са свързани с човешките черти на характера.

И нещата станаха интересни: откриха 1 260 генетични варианта, свързани с личността — и 824 от тях бяха напълно непознати досега. Това е сериозно откритие!

Учените се фокусираха върху така нареченият модел на Големите пет:

• Екстраверсия — колко социални и енергични сте
• Приветливост — колко доверчиви и отзивчиви сте
• Съзнателност — колко организирани и отговорни сте
• Негативна емоционалност — колко сте склонни към тревожност
• Откритост — колко любопитни и въображни сте

Оня тип, дето винаги закъснява, губи ключовете си и не може да спази нито една новогодишна резолюция? Вероятно ниска съзнателност. Приятелят, дето се развихря в хаоса, винаги има луди идеи и иска да опита всяка нова закусвалня? Сигурно висока откритост. А колегата, дето не му трепва мускулче дори по време на криза? Много вероятно ниска негативна емоционалност.

Това ме изненада най-много

Истински ме впечатли друго: тези генетични влияния не дават пукната пара за култура или география. Генетичен вариант, свързан с екстраверсия عند пенсионер в Охайо, предсказваше същото и при млади холандци.

Помислете върху това. Личностите ни варират драматично между различните култури и възпитания — но основната генетична архитектура? Оказва се, забележително постоянна.

Но ето какво е важно

Преди да си кажеш "ами значи съм роден тревожен и разхвърлян, нищо не мога да направя" — това изобщо не е какво твърдят учените.

Нито един отделен ген не определя характера ви. Хиляди малки генетични варианти, всеки с малко влияние, работят заедно с вашата среда, преживявания и избори. Както се изрази Шваба — генетиката не е съдба. Някои хора ще се отклоняват от това, което генетичният им профил би "предсказал".

Но проучването показа интересни връзки. Хората с генетични профили за висока съзнателност обикновено спортуваха повече, злоупотребяваха по-малко с вещества и остаряваха по-здравословно. Генетичните варианти, свързани с висока негативна емоционалност или ниска съзнателност, се асоциираха с повишен риск от определени психически състояния.

Какво означава всичко това?

Лично ми се струва едновременно успокояващо и провокиращо.

Значи когато мама каже, че си взел инатливостта от татко, може би наистина е права. Значи някои от чертите ни — онези, за които понякога се самобичуваме — имат корени в биология, която не сме избирали.

Но също така значи, че тези черти не са провали на характера. Ако мозъкът ти е вътрешно настроен да усеща повече тревога, това не е личен недостатък — просто така си направен. И по-важното: знанието, че тези варианти съществуват, означава, че учените могат да ги изучават, да ги разбират по-добре и може би един ден да помагат на хората да работят с естествените си нагласи вместо срещу тях.

Накратко

Все още разбираме колко от личността ни е природа и колко е отглеждане, а това проучване подсказва, че става дума за сложен танц между двете. Гените ви не пишат историята ви — те просто ви дават интересни начални условия.

Така че когато следващия път се хванеш, че си твърде тревожен, твърде тих или твърде разсеян — помни, че ДНК-то ти е казало нещо по въпроса. И това е окей.

Всички просто се стараем максимално с наследения си характер. Науката започва да ни помага да го разберем по-добре.